4
Определение на ВКС-ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С., 15.09. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Димитрова ч.гр.д.N 4849 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. М. М., М. И. А. и А. И. Мангова, и тримата от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. А. от АК-Б., срещу определение № 2101 от 19.05.2014 г. по в.гр.д. № 921/2013 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частните жалбоподатели – въззивници за възстановяване на основание чл. 64, ал. 2 ГПК на срока за касационно обжалване на въззивно решение № 383 от 28.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 921/2013 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са изложени съображения за неговата неправилност, поради което молят, то да бъде отменено. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С въззивно решение № 383 от 28.01.2014 г. по в.гр.д. № 921/2013 г. Благоевградският окръжен съд е потвърдил обжалваното решение по гр.д. № 671/2011 г. на Разложкия районен съд, което е подлежало на касационно обжалване и е било връчено на въззивниците И. М., М. А. и А. Мангова на 10.02.2014 г. чрез общия им пълномощник адв. А., като срокът за обжалването му е изтекъл на 10.03.2014 г. На 12.03.2014 г. е депозирана касационна жалба с вх. № 967, която с разпореждане № 1297 от 25.03.2014 г. е върната на касаторите като просрочена, което разпореждане им е било съобщено на 08.05.2014 г. В срока за обжалването му, който изтича на 15.05.2014 г., от касаторите едновременно е подадена втора касационна жалба с вх. № 1636 от 08.05.2014 г. и молба за възстановяване на срока за касационното обжалване с вх. № 1635. При тези данни, въззивният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване по чл. 64, ал. 2 ГПК е процесуално недопустима, тъй като разпореждането от 25.03.2014 г. за връщане на първоначално подадената касационна жалба като просрочена не е обжалвано от частните жалбоподатели и е влязло в сила, поради което с обжалваното определение № 2101 от 19.05.2014 г. по в.гр.д. № 921/2013 г. Благоевградският окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустима молбата им за възстановяване на срока. В случая съдът е приел, че липсва правен интерес от възстановяването на срока за касационно обжалване, тъй като разпореждането от 25.03.2014 г. за връщане на първоначално подадената касационна жалба като просрочена не е обжалвано от частните жалбоподатели и е влязло в сила, който новонастъпил факт определя недопустимостта на производството по чл. 64 и сл. ГПК.
Обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбите на чл. 64, ал.3 и чл. 65, ал.2 ГПК пропуснатото действие следва да бъде извършено преди съдът да е допуснал възстановяването, а ако съдът възстанови срока, извършеното процесуално действие придобива с обратна сила процесуална релевантност, т.е. смята се като своевременно извършено. С обратна сила отпадат породените от процесуалното бездействие последици. В случая, с разпореждането от 25.03.2014 г. касационната жалба вх.№ 967/12.03.2014 г. е върната като просрочена, тъй като срокът за обжалване на въззивното решение е изтекъл на 10.03.2014 г., който е бил присъствен ден, за което разпореждане жалбоподателите са били уведомени на 08.05.2014 г. С връщането на касационната жалба, което им е съобщено на 08.05.2014 год., за жалбоподателите са започнали да текат два срока: този по чл. 286, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба и срока по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. По начало, страната е могла да направи и двете си искания, като не съществува пречка да стори това в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи се права – не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат; ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срокът, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако по-горният съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на касационната жалба, и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 65, ал. 2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането. При условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на касационната жалба и ще върне делото на по-долния съд за администрирането й.
В случая, страната е счела за безпредметно да обжалва разпореждането за връщане на касационната жалба, а в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК е подала едновременно втора касационна жалба вх. № 1636/08.05.2014 г. и молба с вх. № 1635/08.05.2014 г., с която е поискала от окръжния съд възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване на въззивното решение, с твърдението, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С възстановяване на срока (ако са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК) не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда, тъй като такова не е налице, а възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната. Ето защо, обстоятелството, че страната не е обжалвала разпореждането за връщане на касационната жалба в едноседмичния срок от съобщаването му, преклудира само тази процесуална възможност за защита, но не и правото й да иска възстановяване на пропуснатия от нея срок по реда на чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 65, ал. 2 ГПК. Възстановяването на срока за касационно обжалване заличава последиците от връщането на касационната жалба и води до възобновяване на делото.
В заключение, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото се върне на Благоевградския окръжен съд, който да разгледа по същество молбата за възстановяване на пропуснатия срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2101 от 19.05.2014 г. по в.гр.д. № 921/2013 год. на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на молбата с вх. № 1635/08.05.2014 г. на И. М. М., М. И. А. и А. И. Мангова, и тримата от [населено място], чрез пълномощника им адв. А. А. от АК-Б., за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивното решение, постановено по в.гр.д. № 921/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: