2
определение по гр.д.№ 6773 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София,19.12..2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6773 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Атрева и А. А. Х. срещу решение № 78 от 23.05.2013 г. по в.гр.д.№ 121 от 2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е изменено решение № 1368 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 856 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, като по същество са отхвърлени предявените от Р. Г. Атрева и А. А. Х. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване право на собственост върху следните недвижими имоти: 1. реална част от 935 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., защрихована с червени линии на приподписаната от съда скица на лист 146 от делото на Варненския окръжен съд, 2. ? ид.ч. от реална част с площ от 4887 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 10135.2566.121, целия с площ от 6 888 кв.м., по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А. и 3. поземлен имот с идентификатор 10135.2566.167 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А..
В жалба се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и ппоцесуалния закони и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 169 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 821 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о./ по следния правен въпрос: 1. Запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС както по горепосочения правен въпрос, така и по следните въпроси: 1. Как се разпределя доказателствената тежест между страните по отношение на протокол № 6 от 29.03.1967 г. на Комисията по З., 2. Подлежи ли този протокол на косвен съдебен контрол по смисъла на чл.17 от ГПК, 3. Когато ищците по иск за собственост са установили по безспорен начин придобивното си основание, в тяхна тежест ли е да докажат, че владението им не е било отнето.
В писмен отговор от 18.10.2013 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба Държавата оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си, с което по същество са отхвърлени предявените от касаторите установителни искове за собственост, въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на процесните части от имоти и идентификатори 10135.2566.121 и 10135.2566.167, тъй като собствеността върху тях не им е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Прието е, че тези имоти са подлежали на реституция по този закон, тъй като са земеделски по своя характер и са били отнети. Отнемането на всички имоти със земеделски характер при масовизацията след 1958 г. бил ноторно известен факт, неподлежащ на доказване, чието оборване било в тежест на ищците. Прието е, че от протокола на Т. комисия от 29.03.1967 г. се установявало, че е отнет целият стар имот с пл.№ 1517 и 800 кв.м. от имота с площ от 5,9 дка, тоест, че ищците са загубили правото си на собственост върху процесните имоти и не са ги възстановили.
Липсва противоречие между приетото в това решение и в решение № 169 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 821 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. по първия посочен от касаторите правен въпрос: запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници. В решението на ВКС въобще няма произнасяне по този въпрос.
Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г. Този въпрос е от значение за настоящото дело, тъй като е обосновал правните изводи на съда в обжалваното решение /тъй като е приел, че след масовизацията през 1958 г. правото на собственост върху всички лозя не се запазва в реални граници, въззивният съд е счел, че процесните имоти- бивши лозя са подлежали на реституция по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и тъй като такава реституция не е осъществена ищците, не са собственици на процесните имоти към настоящия момент/. Произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е свързан с тълкуването и прилагането на нормите на чл.10 и чл.11 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. и чл.10 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 г., предвиждащи запазване на собствеността на някои земеделски имоти в реални граници.
Поради това касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 23.05.2013 г. по в.гр.д.№ 121 от 2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 206,01 лв. /двеста и шест лева и една стотинка/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.