5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С., 19.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1598 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. А. И. от [населено място] и С. А. И. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Р. М. от АК-П., против въззивно решение № 2089 от 11.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2664/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК, с което като са потвърдени решение № 1282 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 12079/2012 г. на Пловдивския районен съд и допълнително решение № 243 от 03.06.2013 г. по същото дело, са отхвърлени предявените от Б. А. И. и С. А. И. срещу Е. И. И. от [населено място], искове с правно основание чл. 249 ЗЗД, за опразване и връщане на реални помещения от първия жилищен етаж, намиращ се в източната и северната страна на етажа от жилищна сграда в [населено място], заедно с тавана, водещото до него стълбище в североизточната част на къщата и източната половина на избата на същата жилищна сграда, заедно с източната част на дворното място и построения в него гараж, както и е отхвърлена молбата за допълване на основното решение чрез произнасяне по оспорването на саморъчно завещание в полза на Е. И.. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от материален и процесуален характер, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси са – следва ли при решаване на делото съдът да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност; при предоставяне ползването на имот от собственика на трето лице, това ползване може ли да има трето правно основание – освен възмездно правоотношение/договор за наем/ или безвъзмездно такова/договор за заем за послужване/; при липса на изрично поето задължение за връщане на заетата вещ от заемополучателя и при наличие на всички останали предпоставки на договора за заем за послужване – постигнато съгласие за предоставяне на една вещ за временно и безвъзмездно ползване и фактическо осъществяване на ползването, изключва ли се възможността между страните да е възникнал договор за заем за послужване. Позовава се и представя съдебна практика – решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о. на ВКС, решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 287 от 01.10.2013 г. по гр. д. № 984/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 718 от 31.07.1985 г. по гр. д. № 425/1985 г. на ІV г. о. на ВС, постановено по стария процесуален ред, решение № 1676 от 25.10.2012 г. по в.гр.д. № 1874/2012 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила и определение по чл. 288 ГПК и такова по чл. 274, ал. 2 ГПК, които не съставляват съдебна практика смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед на приетото разрешения в ТР № 2/2011 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Е. И. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. П. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск за опразване по чл. 249 ЗЗД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 249 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано наличие на облигационна връзка между страните въз основа на договор за заем за послужване. Приел е, че основанието за ползване не може да се презюмира, а следва да бъде доказано при пълно и главно доказване, което е в тежест на ищците и те не са го сторили. Приел е също така, че по делото няма спор, че ответницата ползва процесната част от имота, който факт е установен много преди смъртта на наследодателя на страните – неин съпруг и баща на ищците, както и че в тази връзка в тежест на ищците в аспекта на поддържаното облигационно основание, е установяване на промяна на основанието за ползване на имота от ответницата, възникване на ново основание за ползването спрямо тях и поемане от нейна страна на задължение за връщане на имота на ищците, което те не са установили в процеса.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В представеното от жалбоподателите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа изведен процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и се свежда до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. В случая този процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на спора, но той не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, включително и с тази, представена от касаторите. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, както и с тази посочена от касаторите по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че в случая ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили при условията на пълно и главно доказване, че между тях и ответницата е била налице облигационна връзка въз основа на сключен между тях договор за заем за послужване относно процесния имот, поради което е отхвърлил предявеният иск за опразване на този имот на основание чл. 249 ЗЗД. Т.е. въззивният съд е извършил преценка по см. на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, а обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване. Евентуалната необоснованост на тези изводи е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящия случай. Така както са формулирани материалноправните въпроси от касаторите, предвид основният извод на въззивния съд за недоказаност наличието на облигационно отношение между страните при условията на договор за заем за послужване относно процесния имот, същите не обосновават главното основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да са обусловили изхода на спора. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касиране на обжалваното решение, а твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2089 от 11.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2664/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 821 от 13.01.2014 г. на Б. А. И. от [населено място] и С. А. И. от [населено място].
ОСЪЖДА Б. А. И. от [населено място] и С. А. И. от [населено място] да заплатят на Е. И. И. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: