5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С., 23.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1659 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Л. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. срещу решение № 988 от 28.04.2017г. по в. гр. дело № 6250/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 6703 от 15.08.2016г. по гр. дело № 9046/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 17 състав са отхвърлени исковете, предявени от К. Л. К. срещу [фирма] с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане, ищецът – въззивник е осъден да заплати на ответника – въззиваем разноски за двете инстанционни производства в размер общо 967 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер 40 000 лв. като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 135 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по отношение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗЗД и приетия принос от страна на ищеца за настъпване на процесното ПТП по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорирано в касационната жалба изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната и съответните нива /лимити/ на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Поддържа становище, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира доводи за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и правилата за движение по пътищата.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че заместващата облага във всеки отделен случай е различна и зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение не могат да бъдат въведени предварително общи критерии, като в този смисъл съдебният състав се е съобразил с дадените с т. 11 от ППВС № 4/1968г. указания. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответникът претендира присъждане на разноски за процесуално представителство за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 24.05.2012г. в [населено място] в междублоковото пространство в кв. О. купел е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Рено М. с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Б. Д. Д., управляван от Р. Б. С. и мотоциклет „К.“ с рег. № М 054Х, управляван от К. Л. К., при което на ищеца са нанесени телесни увреждания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза съдебният състав е установил механизма на процесното ПТП: лекият автомобил е извършвал маневра на заден ход, движейки се със скорост 13 км/час, а мотоциклетистът се е движил със скорост 45-50 км/час, която за района, в който е настъпил инцидентът, е била ограничена до 20 км/час съгласно чл. 62, т. 2 ЗДвП. Приел е, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил, който при извършване на маневрата на заден ход не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП – не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в движението, както и че поради нарушение на правилото на чл. 20 ЗДвП е поставил в затруднение водачът на мотоциклета. Въззивната инстанция е отчела обстоятелството, че ударът за мотоциклета е бил непредотвратим, както при движение със скорост 45-50 км/час, така и със скорост 20 км/час. Изводът за съпричиняване на вредоносния резултат с ? от страна на ищеца е аргументиран с обстоятелството, че мотоциклетистът е нарушил правилата за движение като се е движил с неразрешена и несъобразена скорост, което го е поставило в невъзможност да намали и спре, като в случай, че ищецът беше управлявал мотоциклета с разрешената скорост, то след удара не би излетял напред около 10 метра и не би получил част от уврежданията.
Въззивният съд въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза е приел, че пострадалият К. К. в резултат на причиненото ПТП е получил различни травми – контузия на главата, сътресение на мозъка, изкълчване на 4-та и 5-та предкиткови кости на 5-ти пръст на лявата ръка, разкъсно-контузна рана на дясната ръка, контузия на гръден кош и охлузване на корема. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдебният състав е отчел също продължителността и интензивността на болките и страданията в рамките на 2 месеца, като през първите 7-8 дни са били с по-голям интензитет, а впоследствие – за период от 10-12 дни при раздвижването на ръката. Съобразил е вида и продължителността на проведеното лечение – извършено в болница по спешност наместване на изкълчването на предкитковите кости и фиксация с три метални К. игли и домашно-амбулаторно; изваждане на едната игла след 15 дни, а на другите две игли – след 35 дни. Взел е предвид обстоятелството, че няма патологични различия в двете ръце, позицията на 4-та и 5-та предкиткови кости на 5-ти пръст на лявата ръка е възстановена в нормално положение, състоянието на ищеца е стабилизирано и травматичните увреждания на главата и мозъка са преминали, като остатъчните явления се състоят в болков синдром в лявата ръка при по-голямо и по-продължително физическо натоварване и намален обем на движенията на лявата гривнена става с 10%. Въззивният съд е отчел посочените обстоятелства, факта, че към момента на ПТП ищецът е бил на 30 години, съобразил е обществено-икономическите условия в страната, стандарта на живот в държавата и лимита на застрахователното покритие към същия период и е определил като справедлив размер на обезщетяване сумата 20 000 лв. Поради приетия размер на съпричиняване ? искът е уважен в размер 10 000 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за наличие на някое от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г., както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено, същността и продължителността на проведеното лечение, прогнозите за здравословното състояние, причинените болки и страдания, техните интензитет и продължителност, възрастта на пострадалия и други относими към увреждането факти. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, начина на тяхното причиняване, продължителността на лечението, степента и интензитета на болките и страданията, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на процесното ПТП, стабилизираното здравословно състояние, липсата на патологични различия в двете ръце, възстановяването в нормално положение на позицията на пострадалите предкиткови кости на 5-ти пръст на лявата ръка, преминалите травматични увреждания на главата и мозъка и остатъчните явления по отношение на лявата ръка.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, че при определяне на размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите, е настъпило на 24.05.2012г. и е съобразил установените по делото факти и обстоятелства заедно с обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По релевирания от ищцата материалноправен въпрос относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС, обективирна в решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл като се е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 24.05.2012г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав е постановил решение в съответствие с постоянната практика на ВКС.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По приложението на чл. 52 ЗЗД, икономическата конюнктура и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди съгласно § 27, ал. 2 ПЗР на КЗ е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Останалите оплаквания в касационната жалба представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и липсват доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 988 от 28.04.2017 г. по в. гр. дело № 6250/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 6703 от 15.08.2016г. по гр. дело № 9046/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 17 състав са отхвърлени исковете, предявени от К. Л. К. срещу [фирма] с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане, ищецът – въззивник е осъден да заплати на ответника – въззиваем разноски за двете инстанционни производства в размер общо 967 лв., и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер 40 000 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 135 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.