3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 657
С., 26.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1710/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. М. против въззивно решение на № 626 от 23.08.2010 год. по гр. дело № 954/2009 год. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 4301 от 27.07.2009 год. по гр. дело № 83/2008 год. на Благоевградски районен съд, с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален поради неизпълнение договор за прехвърлено право на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 113/1992 год. на нотариус при Благоевградски районен съд, с който Б. С. М. починал на 02.01.2007 г. и съпругата му М. С. М. починала на 15.07.1993 год. прехвърлили на ответника Б. С. М. – техен внук притежавания в режим на съпружеска имуществена общност апартамент от 74 кв. м, състоящ се от кухня, спалня и детска стая на втори етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място] на [улица] до размер на 1/2 идеална част – наследствена част на ищеца Г. Б. М. и отхвърлил иска за разваляне на договора за другата 1/2 идеална част от предмета на договора.
В изложение за допускане на касационно обжалване е направен анализ на разпитаните по делото свидетели, изложени са съображения за естеството на алеаторния договор, като „ненаименован договор”, за който няма изрична правна уредба, което според жалбоподателя поставя в практиката редица въпроси за това, как се полагат дължимите грижи, как се доказва полагането на тези грижи, имат ли наследниците на прехвърлителя моралното задължение да се грижат за него, въпреки извършеното прехвърляне на собствеността в полза на трето лице, отговора на които налагало да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Г. Б. М. в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че изложението за допускане на касационно обжалване не е мотивирано, няма изведени правни въпроси от значение за делото, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, изложението следва да съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос, изведен от предмета на спора, който да е от значение за конкретното дело, т. е. разрешаването на правния въпрос следва да обуславя решаваща воля на съда за уважаването или отхвърлянето на иска. Поставените в изложението въпроси са общи и имат реторичен характер. В изложението не е развита хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и същата е посочена формално. Съдържанието е изчерпано от извършен анализ на събраните по делото свидетелски показания, насочен към опровергаване изводите на съда, че договорът не е изпълняван по вид, обем и качество съобразно уговорената престация, което е основание за неправилност на решението по чл. 280, т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че изложението не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, което изключва възможността Върховният касационен съд да селектира касационната жалба съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК и да допусне касационно обжалване.
К. съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе правен въпрос от значение за изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на ТР № 1/09.02.2010 год. по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна направените съдебни разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 626 от 23.08.2010 год. по гр. дело № 954/2009 год. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. С. М. да заплати на Г. Б. М. съдебни разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ