5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 29.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.04.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2210/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „П. П.” Е., гр. П. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 62 от 13.03.2015 г., по в.т.д. № 353/2014 г.. Със същото решение е обезсилено първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд № 109 от 01.07.2014 г., по т.д.№ 202/2013 г., в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на [фирма] /н/ – Р. Т. и Ел.Т. срещу обявеното в несъстоятелност АД и касатора обусловен иск по чл.34 ЗЗД и е прекратено производството по делото на основание чл. 232 ГПК. В останалата му част горепосоченото решение на Плевенския окръжен съд е отменено като неправилно и по реда на чл.271 ГПК исковете, основани на чл. чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, на синдиците на [фирма] /н/ – Р.Т. и Ел.Т., срещу обявеното в несъстоятелност АД и настоящия касатор, като ответници, са уважени и по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ищцовото АД е обявена недействителността на следните сключени между страните договори за покупко продажба: 1. на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 138, т.І, рег.№ 815, д.№ 88/ 2012 г. на нотариус С. И. с рег.№ 16 на КЧН и район на действие ПРС, представляващ поземлен имот в [населено място], ул.” З. индустриална зона, с идентификатор 56722.651.182 по кадастралната карта на [населено място], заедно със сграда с идентификатор 56722.651182.1 и сграда с идентификатор 56722. 651182. 2 за сумата 30 000 лева; 2. на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 186, т.І, рег.№ 966, д.№ 105/2012 г. на нотариус С. И. с рег.№ 16 на КЧН и район на действия ПРС, представляващ поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор 56722.651.179, заедно със сграда с инд. № 56722651.179.2 за 5 000 лева; 3. на недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 187, т.І, рег.№ 967, дело № 106/2012 г. на нотариус С.И. с рег.№ 16 на КЧН и район на действие ПРС, представляващ поземлен имот в [населено място] , [улица]с идентификатор 56722.651.183, заедно със сграда с инд. 567.651.183.3, както и самостоятелен обект в сграда с инд 56722.651.183.1.3, който самостоятелен обект се намира в сграда с инд. 56722.651.183.1 за сумата 45 000 лева; 4. на недвижим имот, материализиран в нотариален акт №69, т.ІІ, рег.№ 1201, д.№ 119 /2012 г. на нотариус Д. И. с рег.№ 008 на КЧН и район на действие ПРС, представляващ 73 000 кв.м. – част от поземлен имот № 000096, ведно с построените в имота сгради- трансформаторен пост, сграда- кантар, сграда –брака, сграда- производствено хале, сграда – командна зала за 50 000 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, по съображения за липсата на произнасяне по пълния предмет на спора и отсъствие на валидно извършено, съобразно процесуалното правило на чл.232 ГПК, оттегляне на исковете по чл.34 ЗЗД. Порокът е обоснован с липса на волеизявление от страна на втория ответник – [фирма] /н/ и с отсъствие на процесуална възможност едновременно с оттегляне на исковата претенция страната да заяви и нейното изменение по основание, както е процедирано в разглеждания случай.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложеното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право : „Оттегляемо ли е съгласието на ответника при направено оттегляне на иска по чл.232 ГПК до произнасяне на съда за прекратяване на производството”.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, излагайки подробни съображения за неоснователност на искането за разглеждане на касационната жалба на ТД – касатор по същество.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК е налице когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, или когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в решението си по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя.
В случая, за да обезсили първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд № 109 от 01.07.2014 г., по т.д.№ 202/2013 г. в частта му по предявения от Р. С. Т. и Е. Г. Т. като постоянни синдици на обявеното в несъстоятелност [фирма] /н/, обусловен иск по чл.34 ЗЗД срещу длъжника [фирма] /н/ и срещу настоящия касатор „П. П.” Е., гр. П. – за връщане обратно в масата на несъстоятелността недвижимите имоти, предмет на разпоредителните сделки, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена по реда на чл.647, ал.1, т.3 ГПК и да постанови прекратяване на производството в тази му част въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.232, ал.1 ГПК. Изложени са съображения,че с молбата си от 15.05.2014 г., адресирана до ПОС и възпроизведена и в съдържанието на въззивната жалба, ищците са оттеглили тази си искова претенция след първото по делото съдебно заседание, а с изрично даденото от ответника „П. П.” Е., гр. П., съгласие обективирано в отговора на въззивната му жалба, същият недвусмислено е заявил своето желание за прекратяване на производството по делото в тази му част, именно поради осъщественото от ищцовата страна процесуално действие.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение относно предявения иск по чл.34 ЗЗД и прекратяване на производството по същия дават основание да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос е хипотетичен и не обосновава общото главно основание за достъп до касация. Нито първостепенния съд, нито въззивния съд са били сезирани от ищците с волеизявление за оттегляне на заявеното от тях с молбата от 15.05.2014 г. десезиране на решаващия съд чрез оттегляне на исковата им претенция, основана на чл.34 ЗЗД, поради което подобен правен въпрос не е бил и предмет на обсъждане от Великотърновския апелативен съд. Отделно е, че така поставен въпросът е и некоректен, доколкото изрично във въззивната си жалба ищците възпроизвеждат отново волеизявлението си за оттегляне на обусловения иск по чл.34 ЗЗД, а в отговора на същата ответникът -настоящ касатор е дал своето съгласие за прекратяване на делото в тази му част. Т.е. не е налице оттегляне на вече заявеното от ищците оттегляне на иска, преди съдът да се е произнесъл по това им искане.
Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това и в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК.
Нещо повече, недоказано в случая е и поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.По поставения правен въпрос, свързан с приложението на чл.232, ал.1 ГПК, чийто аналог е разпоредбата на чл.119, ал.1 ГПК/ отм./, е налице формирана трайно непротиворечива съдебна практика, по отношение на която няма обществена и правна необходимост от промяна.
Според същата оттеглянето, респ. отказът от иска е процесуално действие и като фактически състав и правни последици се урежда от процесуалния закон. Затова и когато заявлението за оттегляне на иска, респ. за отказ от иска, изхожда от ищеца съдът е десезиран със спора. С десезирането на съда отпадат правните последици на предявения иск. В този см. задължението и правото на решаващия съд да реши делото се погасяват, а веднъж извършил оттегляне на иска си, за което и ответникът е дал съгласието си, както е процедирано и по конкретното дело, ищецът не може да го оттегли и делото да продължи по- нататъшния си ход. С тази практика въззивният съд изяло се е съобразил.
Ща се касае до твърдяното непроизнасяне по пълния предмет на спора, то дори и да е евентуално налице, няма за своя правна последица недопустимост на постановеното решение и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е разпоредбата на чл.250 ГПК. Отсъствието на данни за евентуална недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изключва да е налице и правомощието за състава на касационната инстанция, да допусне касационното обжалване по правен въпрос, по който се произнесъл въззивният съд, но различен от този, който касаторът е посочил.
Ответниците по касационната жалба не са претендирали деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
С оглед гореизложеното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 62 от 13.03.2015 г., по в.т.д. № 353/2014 г., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: