Определение №657 от 31.10.2019 по ч.пр. дело №2151/2151 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 657
София, 31.10.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч. т.д. 2151 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Ц. А. З. обжалва определение, с което е допуснато обезпечение на иска за заплащане на сумата от 16 152 222,05 лв по искане на „КТБ“ АД в несъстоятелност срещу И. А. З. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], жилищен блок 79, вх. В, София, [улица],69 кв.м. Твърди, че е собственик на имота и че наложената възбрана ограничава правото му на собственост. Моли да се отмени определението. Прилага копие от нотариален акт, удостоверяващ сключването на договор за дарение на същия имот.
„КТБ“ АД в несъстоятелност, по чието искане е наложена обезпечителната мярка върху имота, е подало отговор на частната жалба, в който излага съображения, че частната жалба следва да отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК. Неоснователно било оплакването в частната жалба. Имало представени доказателства, че И. З. е собственик. Нямало данни нотариалният акт на Ц. З. да е вписан. Освен това имало ипотека върху този имот, видно от справка И. по персоналната партида на И. З..
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящето дело е образувано по молба на Ц. А. З., в която е изложил съображения, че е собственик на недвижим имот, върху който е наложена възбрана, на основание допуснато обезпечение срещу И. З. и други лица, в качеството им на солидарни длъжници. Моли да се отмени обезпечението. Посочил е правно основание чл. 402 от ГПК. Но предвид задължението на съда служебно да квалифицира исканията за защита, отправени до него, ще следва да се приеме, че молбата има характера на частна жалба от трето лице срещу допуснато обезпечение на бъдещ иск.
Софийски апелативен съд е бил сезиран от „КТБ“ АД (в несъстоятелност) с частна жалба срещу отказа на Софийски градски съд по негово искане да допусне обезпечение на иска му срещу И. З. солидарно с Г. П. Х., О. Н. Р. и А. М. П. и отменяйки отказа на Софийски градски съд е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], вх. В, ет. 6, ап. 51. По реда на чл. 396, ал.1 вр. чл. 278 от ГПК Софийски апелативен съд е допуснал обезпечение на исковете на „КТБ“ АД в несъстоятелност срещу Г. П. Х., О. Н. Р., И. А. З. и А. М. П., в качеството им на членове на управителния съвет на „КТБ“ АД с правно основание чл. 53, ал.2 от З., за сумата от 16 152 222,05 лв чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, сред които и самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 51, находящ се на шести етаж в жилищен блок № 79 вх. В, построен в [населено място], [улица], целият апартамент с площ от 59,69 кв.м. ведно с прилежащото му мазе № 18.
Съгласно чл. 396 от ГПК и съобразно разясненията по приложението на тази норма в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по т.д. 6/13 г., ОСГТК на ВКС, третото лице, чийто права са засегнати от наложена възбрана върху негов собствен имот, като обезпечителна мярка срещу ответник, посочен за собственик на същия имот в обезпечителното производство, образувано по молба на кредитор, е легитимирано да обжалва определението по допускане на обезпечение когато третото лице твърди, че е действителният собственик на недвижимата вещ, върху която е наложена възбрана. Следва да се приеме, че частната жалба е подадена на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, доколкото обжалващото лице не е било страна в първоинстанционното производство и има право на жалба срещу допуснатото обезпечение. Правилата на чл. 274, ал. 3 от ГПК няма да са приложими в случая, защото се засягат права на трето лице, неучаствало в процеса. Производството по чл. 274, ал.3 , вр. чл. 280 от ГПК би могло да се проведе, само когато е налице произнасяне на второинстанционния съд, надлежно сезиран от страните в процеса пред първоинстанционния съд и при отправяне на частна жалба срещу акта на въззивния съд. Предметът на производството пред второинстанционнния съд се определя по въведенитя предмет в първоинстанционното производство. В обезпечителното производство, право на жалба за ответника възниква само когато е допуснато обезпечение от второинстанционния съд. В този случай, производството ще се развие на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК при спазване на предпоставките на тази норма когато страните имат интерес от обжалване. В случая на обжалване на допуснатото обезпечение поради неговото налагане от въззивния съд, третото лице може да се защити само по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, тъй като не е било страна в обезпечителния процес, провел се пред второинстанционния съд.
В този смисъл е налице право на жалба, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, на Ц. З. срещу определението на Софийски апелативен съд, с което е наложена обезпечителна мярка за иска на „КТБ“ АД в несъстоятелност срещу И. З. за налагане на обезпечителна мярка възбрана върху имот, находящ се в [населено място], ж.к. Х. Д. бл. 79 и т.нар. от него молба, следва да се разгледа като частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
От представения с частната жалба нотариален акт № 86 том L., дело 15 122 от 30.6.1994 г. на Първи Нотариус при Софийски районен съд, се установява, че Ц. З. е собственик на същия недвижим имот, върху който е наложено обезпечението. Този нотариален акт удостоверява извършеното дарение на имота от Ц. В. К. на Ц. А. З.. Нотариалният акт чрез извеждането му е Вписан в книгите по вписвания на актовете за прехвърляне на права върху недвижими имоти с оглед Правилника за вписванията, действал към момента на сключване на договора. Соченото от „КТБ“ АД в несъстоятелност, че няма вписване на нотариалния акт, е неоснователно. Съгласно чл. 8 вр. чл. 4 б. „а“ от Правилника за вписванията редакция ДВ бр. 30 от 15.4.1955 г. вписването на нотариални актове, с които се прехвърлят вещни права, се вписват служебно от Нотариуса. В този смисъл не може да се приеме за основателен доводът на банката за липса на вписване. Обстоятелството, че по партидата на И. З. има вписана ипотека върху този недвижим имот, не означава че представеният от Ц. З. нотариален акт, не легитимира последния като собственик. Допустимо е учредяване на ипотека върху собствен недвижим имот за чужд дълг, съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗЗД. След като е удостоверено правото на собственост в представения нотариален акт и по този начин е изключен факта, че ответникът по иска И. З. е собственик на същия имот, следва да се приеме, че подлежи на отмяна допуснатото обезпечение, при което е прието, че И. З. е собственик на имота. При установяване правата на третото лице Ц. З. допуснатото обезпечение върху имот, собственост на трето лице следва да се отмени. Видно е, че е издадена обезпечителна заповед срещу И. З. и следва да се обезсили след отмяна на обезпечението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК допуснатото с определение № 346 от 29.01.2018 г. по описа на Апелативен съд – [населено място] обезпечение на иска на „КТБ“ АД срещу И. А. З. за заплащане на сумата 16 152 222,05 лв солидарно срещу И. А. З., Г. П. Х., О. Н. Р. и А. М. П. в частта, с която е наложена възбрана върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 51, находящ се на шести етаж в жилищен блок № 79, вх. В, построен в [населено място], ул. „Х. Д., апартамент с площ 59,69 кв.м. заедно с принадлежащото му мазе № 18 по искане на „КТБ“ АД в несъстоятелност срещу И. З., по частна жалба на Ц. З. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КТБ“ АД в несъстоятелност чрез синдика А. Д. и К. М. за допускане на обезпечение в частта, с която се иска налагане на обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 51, находящ се на шести етаж в жилищен блок № 79, вх. В, построен в [населено място], ул. „Х. Д., апартамент с площ 59,69 кв.м. заедно с принадлежащото му мазе № 18 и
ОБЕЗСИЛВА ИЗДАДЕНАТА обезпечителна заповед в частта само относно така описания недвижим имот.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top