4
гр. д. № 5091/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 657
София, 04.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5091/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение 177 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 178/2014 г. Хасковски окръжен съд е потвърдил решение от 06.01.2014 г. по гр. д. № 808/2013 г. по описа на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. М. Д. срещу А. М. А. установителен иск за собственост на недвижим имот – апартамент с идентификатор 77195.726.83.1.3., намиращ се на втория етаж в северната половина на жилищна сграда с идентификатор 77195.726.83.1, застроена на площ от 119 кв. м. и построена в ПИ с идентиф. 77195.726.83 по КК и КР на [населено място], придобит на основание давностно владение.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца А. Д. с довод за необоснованост на извода, че не е придобил право на собственост на това оригинерно основание. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280 ГПК без да е посочено и мотивирано конкретно основание. Поддържа се, че въпросът дали касаторът е придобил правото на собственост върху имот, който е владял повече от десет години, е решен в противоречие с възприетото в решение № 1219 от 26.08.1996 г. по гр. д. № 2919/1996 г. на ВКС, І г. о., което е в смисъл, че при позоваване на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС не се изисква владението на имота да е правомерно. Необходимо е само да се докаже установена фактическа власт върху имота и намерение да се свои. Разрешен е в противоречие и с възприетото в решение от 11.03.2014 г. по гр. д. № 1568/2013 г. на районен съд Т., в което е прието, че когато владението на имота не е получено от друго лице достатъчно е да се докаже, че владеещият упражнява постоянно фактическа власт върху имота при бездействието на действителния собственик на вещта в предвидения от закона срок.
В т. 2 на изложението е направено позоваване на решение № 107 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1297/2010 г. на ВКС, в което е прието, че за субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта.
Ответникът по касация не е подал писмен отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
Установено е по делото от фактическа страна, че сградата, в която се намира жилището, предмет на иска, е построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен имот през 1956 г. на бащата на страните М. М. А.. С гласни доказателства е установено, че сградата е построена през 1981 г., както и че ищецът и съпругата му живеят в това жилище от 1982 г., а ответникът живее на първия етаж при родителите си.
С гласни доказателства е установено, че ответникът не е взел участие при построяване на сградата с труд и средства, както останалите му братя поради заболяване. След построяването на сградата, той се е установил да живее първоначално на втория етаж, в спорното жилище, но след като го е напуснала съпругата му той е заживял на първия етаж при родителите си с цел те да му помагат при отглеждане на малолетното му дете.
Ищецът също не е живял в къщата непосредствено при построяването на сградата. Живял е година и половина при родителите на съпругата си. Поради лошите отношения между него и баща му, последният не го е допускал до имота. Той се е установил да живее в жилището на втория етаж, в северната половина, по настояване на майката и след като ответникът се е установил да живее на да първия етаж при родителите им.
Свидетелите установяват, че сградата е била построена от брата А., от ищеца и съпругата му. Ответникът не е участвал при строителството на сградата със средства и труд, тъй като е бил болен и е бил на болнично
Установеното фактическо ползване на жилищата в сградата през 1981 г. – 1982 г. , когато ищецът е заживял на втория етаж, а ответника на първия при родителите им е съобразно тяхната воля и с тяхно съгласие и продължава и към момента на предявяване на иска.
На 31.03.1982 г. бащата М. А. е продал на сина си А. А. жилището, предмет на иска, разположено на втория етаж в северната половина на сградата, което е обективирано в н. а. № 140, т. І, н. д. №356/1982 г. Той е починал на 29.07 1982 г. и е оставил за наследници съпруга, починала през 1992 г. и шест деца – пет сина и една дъщеря. Най- големият от синовете се е установил да живее със семейството си извън къщата. Ползването на четирите жилища в къщата е било разпределено между останалите децата от родителите им.
При така установените факти съдът е намерил за установено, че ищецът е владял имота в повече от изискуемия се от закона срок, за придобиване правото на собственост на оригинерно основание, но не е установил осъществяването на субективния елемент на това владение. Първоначално е владял имота, защото е бил допуснат в жилището, а след като през 1982 г. баща му е продал имота на брат му, той е знаел, че владее чужд имот, но не е обективирал и противопоставил на собственика намерението си да владее за себе си. От това е намерено, че не се е осъществил втория от съществените елементи на придобивното основание – субективния, поради което ищецът не е придобил право на собственост върху жилището на основание чл. 79, ал.1 ЗС.
В изложението не е формулиран правен въпрос, който да е решен от съда в противоречие със задължителната съдебна практика или да се разрешава противоречиво от съдилищата. Поддържа се, че решението противоречи на възприетото в посочените по-горе съдебни решения, първото от които съставлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а второто съставлява практика на съдилищата, която би била релевантна при позоваване на основание по т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК. В т. 2 на изложението е цитирана част от решение № 107 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1297/2010 г. на ВКС, в която е прието, че за субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее. В тази част на изложението не е формулиран материалноправен въпрос, който е решен от съда и е обусловил правните му изводи, разрешаването на които да е в противоречие с посочената практика.
Съдът е обсъдил, че след като е бил допуснат да ползва жилището от родителите му, което сочи на отношения наподобяващи договор за заем за послужване, ищецът не е установил, че е променил намерението, с което упражнява фактическата власт върху имота, от такова на държател в такова на владелец с цел да придобие правото на собственост върху него. Решаващите изводи на съда не са в противоречие с възприетото в цитираната съдебна практика, поради което не обуславят общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 178/2014 г. Хасковски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: