О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 08.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2978 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. С. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ан.И.- САК, против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 359 от 15.02.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 629/2013 год., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 13.11.2012 год. за връщане исковата молба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 20968/ 24. 02. 2012 год. и за прекратяване на образуваното въз основа на същата т. д. № 1089/2012 год., по описа на с.с., поради недопустимост на предявения срещу С. „С. НА Б. К.”, със седалище [населено място] иск с правно основание чл.25,ал.6, във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ.
Частният касатор въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона, поради което се иска отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на възникналия правен спор по същество.
Основното несъгласие на жалбоподателя е с извода на Софийски апелативен съд, че исковата му претенция е заявена след изтичане на преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, становище – обосновано с наличието на нововъзникнало обстоятелство, неизвестно за последния към датата на проведеното ОС на ответника и обуславящо както правния му интерес от предявения иск, така и спазване на установения в закона прекратителен срок за реализиране правото му на защита, като ищец.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, като поддържа, че разрешеният от въззивния съд въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2013 год. на ОСГТК на ВКС се свежда до наличието на процесуална възможност за начало на едномесечния срок за предявяване на иск по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ за присъствал на ОС на С. с нестопанска цел негов член, да се счита моментът на узнаване на обстоятелството, което опорочава взетото решение, когато това обстоятелство е било неизвестно на последния към датата на провеждане на ОС,се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна – С. „С. НА Б. К.”, със седалище [населено място], чрез процесуалния се представител адв. Т.В.- САК, в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно срещу въведените касационни основания, излагайки подробни съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и проведи данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт, от категорията посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е възприел за основан на закона и доказателствата по делото изводът на Софийски градски съд, че исковата молба на ищеца С. С. М. е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, поради което предявеният конститутивен иск, основан на чл.25, ал.4 ЗЮЛНС за отмяна на взетото от проведеното на 25.06.2011 год. ОС на ответното ЮЛ с нестопанска цел решение за избор на негов председател е недопустим и не подлежи на разглеждане по същество. Изложени са съображения, че в случая моментът на узнаване за взетото от процесното ОС решение, чиято отмяна се иска, е датата на проведеното ОС на ответника – 25.06.2011 год., на което е безспорно , че ищецът е присъствал лично до приключването му с приемане на решения по всички обявени в дневния ред въпроси. Затова и преценена тази дата към датата на подаване на исковата му молба – 24.02.2012 год., налага да се приеме, че едномесечният преклузивен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ за страната е изтекъл и възможността за съдебен контрол над атакуваното решение на върховния орган на С. е преклудирана.
Като ирелевантни, с оглед правната характеристика на установения от закона срок за упражняване потестативното право на ищеца на отмяна по реда на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, решаващият съд е преценил въведените от последния доводи, свързани с момента на узнаване на обстоятелствата, възпрепятстващи според твърденията в исковата молба, законосъобразността на избора на лицето П. Л. за председател на С..
Следователно решаващите мотиви в обжалваното определение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право, като релевантен за крайния правен резултат по делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване е доказана.
Недоказано е обаче, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол.
Освен, че същото е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и житейски, а не правни аргументи, което не съответства на задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същото, то по поставения правен въпрос е налице трайно установена практика на касационна инстанция, за която липсва обществена и правна необходимост да бъде променена и това само по себе си изключва приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Израз на тази трайно установена съдебен практика е и служебно известното на настоящия съдебен състав решение на ВКС № 51 от 03.02.2005 год., по т.д.№ 303/2004 год. на ІІ т.о. на ВКС, според което решенията на ОС се считат за узнати от датата на ОС на което са приети, щом ищецът е присъствал при тяхното вземане. Същото разбиране е възприето и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 18 от 10.02.2011 год., по т.д.№ 1151/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, имащо задължителен за съдилищата в страната характер, което самият частен касатор е цитирал.
Затова само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че за новооткрито съдебната практика и правна доктрина приемат само обстоятелство, което съществувало към релевантния за спора момент обективно не би могло да бъде известно на страната, въпреки положената от нея дължима грижа да охрани интересите си, а в случая соченото от ищеца обстоятелство, като подлежащо на вписване и вписано по съответния ред, поради публичния си характер несъмнено е могло да бъде известно на последния към датата на проведеното ОС.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е претендирала деловодните разноски за производството пред ВКС, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 200 лв.- реално заплатено, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.07.2012 год., сключен с адв.Т.В.- САК, адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 359 от 15.02.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 629/ 2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА С. С. М. от [населено място] да заплати на С. ”С. НА Б. К.”, [населено място]. сумата 200 лева/ двеста лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.