О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 08.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1183 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. Т. Ф. и Р. Г. Д. срещу решение № 84 от 18.08.2017 г. по въззивно търговско дело № 53 по описа за 2010 г. на Бургаския апелативен съд, Търговско отделение, с което е отменено решение № 113 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 140 по описа за 2009 г. на Ямболския окръжен съд, Гражданско отделение, за отхвърляне на предявените от „Р. Ч.” ГмбХ против К. Т. Ф. и Р. Г. Д. искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят 48 726.25 евро обезщетение за имуществени вреди и 11 447, 59 евро мораторна лихва върху главницата периода 16.08.2007 г. до 30.03.2009 г., като вместо него е постановено друго решение за присъждане на сумите.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът К. Т. Ф. сочи ал. 1, т. 1 и т. 3 на чл. 280 от ГПК по въпросите:
1. Обвързва ли оправдателната присъда гражданския съд относно деянието, дееца причинната връзка и вредата, задължен ли е гражданският съд да зачете задължителната сила на присъдата по отношение на деянието, вината, причинната връзка и размера на имуществените вреди, когато те са посочени в диспозитива на присъдата и когато в исковата молба е описано изпълнителното деяние, което е било предмет на наказателното производство?
2. Допустим и основателен ли е иск по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД срещу физически лица, представители на търговско дружество, когато претендираната сума за вреди е резултат на неизпълнение на договорно правоотношение между търговци, включително и когато търговецът е пропуснал да защити правото си по производство по несъстоятелност и е настъпила по негова вина преклузия по реда на чл. 739, ал. 1 ТЗ?
Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът Р. Г. Д. сочи ал. 1, т. 1 и т. 3 на чл. 280 от ГПК по въпросите:
1.Дали когато претендираната вреда в гражданското производство произтича от деяния, които са идентични с тези, за които е било възбудено наказателно производство, следва да се съобрази присъдата постановена от наказателния съд, както и дали когато с оправдателната присъда се отричат елементи от фактическия състав на отговорността, същата се явява задължителна за съда?
2. Относно доказването на основанията, от които произтича солидарността при претендирана деликтна отговорност на двамата ответници.
Ответникът по жалбите [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като ги оспорва и по същество. Претендира за присъждане на 4 000 лв. разноски за настоящото производство.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
На 15.08.2006 г. между „Р. Ч.” ГмбХ и ответниците като представители на [фирма] е сключен договор, по силата на който чуждестранното дружество е доставило уговорените растения, а цената е следвало да се плати от българското дружество на две равни части на датите 31.12.2006 г. и 1.6.2007 г. Купувачът не изпълнил задължението си за плащане на цената и след допълнителни разговори между страните е подписан на 16.08.2007 г. анекс за предоговаряне на срока за плащане на две равни вноски на датите 15.11.2007 г. и 15.2.2008 г. Изпълнение отново не последвало, а впоследствие представителят на чуждестранното дружество узнал, че по отношение на дружеството – купувач е открито производство по несъстоятелност с решение на Ямболския окръжен съд от 19.07.2007 г. Към момента на узнаването вземането вече е било погасено, тъй като не е било предявено в срок в производството по несъстоятелност. Затова по настоящото дело дружеството е предявило иск за обезщетение за причинените му вреди от неплатената цена на доставената стока срещу ответниците Ф. и Д., които са действали в качеството си на търговски пълномощници на българското дружество-купувач. С присъда от 20.06.2016 г. по НОХД № 1349/2015 г. на Ямболския районен съд ответникът К. Т. Ф. е признат за невиновен за извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК. Наказателният съд е приел, че обвиняемият не е създал и поддържал у представителя на чуждестранното дружество заблуждението, че е собственик на дружеството и към момента на сключване на сделката не е знаел, че не може да изпълни поетото от него задължение, следователно не е имало умисъл. Наказателното производство срещу другия ответник е било прекратено още преди това. Позовавайки се на оправдателната присъда срещу първия ответник и на прекратяването на наказателното производство срещу втория ответник, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за обезщетение за вреди и за мораторна лихва върху това обезщетение. Приел е, че в исковата молба се навеждат твърдения за извършено престъпление, чиито елементи не са установени от наказателния съд, поради което разпоредбата на чл. 300 ГПК задължава гражданския съд, разглеждащ последиците от престъплението, да отхвърли иска.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил изцяло предявения частичен иск за обезщетение за вреди в размер на 64 825,41 евро и за 11 447,59 евро мораторна лихва. Този съд е анализирал и последващите действия на ответниците, които са подписали анекса от 16.08.2007 г. Преди тази дата с решение № 77 от 19.07.2007 г. е било открито производство по несъстоятелност на българското дружество. Ответниците са били управители и на [фирма], което е кредитополучател по договор за банков кредит. По този договор като съдлъжник е встъпило дружеството „С. уайнъри”. Банката е предявила вземанията си по кредита в производството по несъстоятелност на „С. уайнъри” и дружеството „Ш. Р.”, представлявано от двамата ответници, е страна по подписаното на 11.01.2008 г. извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите по несъстоятелността на „С. уайнъри”, въз основа на което е прекратено производството по несъстоятелност. Изхождайки от тези обстоятелства и вземайки предвид специфичната опитност на ответниците като търговски пълномощници, въззивният съд е приел, че те са били запознати както с предпоставките, така и с последиците от откриване на производството по несъстоятелност. Въпреки това ответниците последователно са полагали усилия за създаване у представителя на „Р. Ч.” ГмбХ на убеждението, че неизправността в плащането не е породена от неплатежоспособност, а се дължи на други причини-болест, отсъствие и др. В крайна сметка по този начин ответниците са мотивирали представителя на чуждестранното дружество към предоговаряне на условията за плащане, бидейки наясно, че „С. уайнъри” не може да договаря без съгласието на синдика и не може да плати на новите дати. Така те са се възползвали от отдалечеността на дружеството и неосведомеността му за българското законодателство и недобросъвестно са договорили нови падежи, знаейки, че дотогава срокът за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност ще е изтекъл. Поведението им е окачествено като неправомерно, нарушаващо задължението за добросъвестност при сключването на договори, регламентирано в чл.12 от ЗЗД, приложим към процесния анекс на основание чл.288 от ТЗ. Действията на ответниците са в причинна връзка с имуществената вреда, тъй като са осуетили възможността на продавача да получи плащане по сделката. Солидарната отговорност на двамата ответници е обоснована със съвместното причиняване на увреждането/чл.53 от ЗЗД/, тъй като и двамата са участвали в договарянето на процесното продажбено правоотношение.
При тези мотиви на въззивния съд от решаващо значение за изхода на спора е отговорът на първия въпрос на касаторите относно задължителната сила на присъдата за гражданския съд. В съдебната практика действително е прието, че гражданският съд, който разглежда гражданските последици, е обвързан относно приетото в присъдата по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/чл.300 от ГПК/. За да се приложи обаче тази разпоредба, е необходимо деянието, предмет на присъдата, да е тъждествено на деянието, предмет на доказване в исковия процес, а не да произтича от различен фактически състав. В този смисъл са цитираните от касатора Ф. решения № 22 от 11.04.2017 г. по т.д. №50310/2016 г. , № 105 от 6.7.2017 по гр.д. № 2604/2016 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г. на ТК, Второ Т.О. на ВКС и много други. В настоящия случай наказателното производство за измама, което е приключило с оправдателна присъда за ответника Ф. и с прекратяване за ответника Д., касае деяния, извършени към момента на сключване на договора за доставка. Наказателният съд е приел, че Ф. не е въвел в заблуждение представителя на продавача, че е собственик на дружеството-купувач и към този момент не е имал намерение да не плаща цената на стоката. В исковата молба обаче са посочени поредица от действия на двамата ответници, извършени след сключване на първоначалния договор, които се включват в предмета на гражданскоправния спор. Именно тези последващи обстоятелства, които са били извън обхвата на наказателната присъда, са обсъдени от въззивния съд и са били част от фактическия състав на деликта. Следователно въззивното решение е постановено въз основа на твърдения, които са въведени с исковата молба, поради което е допустимо. Даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касаторите съответства на приложимата съдебна практика. Претендираното обезщетение е за непозволено увреждане от фактически състав, който включва и други обстоятелства, необхванати от присъдата, затова тази присъда не е задължителна за гражданския съд.
Разрешението на въззивния съд на втория въпрос на касатора Д. също не противоречи на съдебната практика. Въззивният съд не е отрекъл необходимостта от доказване на основанието за възникване на солидарна отговорност, а е посочил, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.53 от ЗЗД, тъй като и двамата ответници са участвали в договарянето на процесното продажбено правоотношение.
Вторият въпрос на касатора Ф. обобщава установената по делото фактическа обстановка, пропускайки недобросъвестните действия на ответниците, обусловили изхода на спора. Не става ясно дали касаторът иска да постави проблема за възможността да се кумулират договорна и деликтна отговорност, или се позовава на обстоятелство, което според него го освобождава изцяло от отговорност. И в двата случая даденото от въззивния съд разрешение съответства на материалния закон и не е необходимо да се допуска касационно обжалване с цел точното му прилагане. Недобросъвестните действия на ответниците са в причинна връзка с погасяването на основание чл.739, ал.1 от ТЗ на вземането, произтичащо от договора за доставка и затова ответниците отговарят за имуществените вреди, които се състоят в невъзможността това вземане да се събере от дружеството-купувач. Следователно няма никакво кумулиране на договорна и деликтна отговорност, нито основание ответниците изцяло да се освободят от своята отговорност.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на ответника по касация 4 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 18.08.2017 г. по въззивно търговско дело № 53 по описа за 2010 г. на Бургаския апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА К. Т. Ф.-[ЕГН], и Р. Г. Д.-[ЕГН], да заплатят на „Р. Ч.” ГмбХ сумата 4 000/четири хиляди лева/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: