О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 506 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. В. И. , чрез пълномощника му адвокат Р, против решение от 19.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение, с което е оставено в сила решение от 16.05.2007 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от В. Г. Л. против Г. В. И. , С. В. С. , Х. Б. А. и Д. Б. Г. ревандикационен иск по отношение на УПИ Х-284 от кв.24 по плана на с. К.. София, на иска по чл.59 от ЗЗД за присъждане обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 1.01.2002 г. 0 29.12.2005 г. в размер на 993.64 лв. и за отмяна, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, на нотариален акт № 83, том І, рег. № 2* дело № 75/2005 г. на нотариус № 304 с район на действие СРС.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Л. /ищец по исковата молба/ оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а С. В. С. , Х. Б. А. и Д. Б. Г. /ответници по исковата молба/ не изразяват становище.
Софийски градски съд е приел за установено, че ищецът е правоприемник на В. И. С. , а ответниците – на В. И. С. , които са братя и с влязло в сила на 2.01.1969 г. решение в делбено производство са придобили собствеността върху съседни парцели, като процесният парцел **** от кв.24 по плана на с. К. е поставен в дял на В. И. С. , като същия е въведен във владение на 18.05.1971 г. Дотогавашният владелец В. И. С. обаче продължил да осъществява фактическа власт, като се снабдил и с констативен нотариален акт за собственост №, том ХV, дело № 2* от 1974 г. Между двамата били водени редица съдебни спорове, като В. С. бил осъден да заплати на В. С. обезщетение за лишаване от ползването на имота за периодите 1969-72 г., 1973-74 г., 1975-76 г., а с влязло в сила на 21.05.1981 г. решение бил отхвърлен предявения от В. С. против В. С. ревандикационен иск, основан на твърдението, че имота е придобит по давност. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 90, т.26, дело № 4950/91 г. Васил С. дарил процесния имот на ищеца В. Л. През 2005 г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на същия имот, като наследници на В. И. С. , починал през 2000 г. и на съпругата му С. Н. С. , починала 1991 г., които са придобили собствеността по давност чрез владение в периода 1960 – 1970 г. Въз основа на тези данни и на свидетелските показания е направен извод, че влязлото в сила решение установява, че към 1981 г. Венко С. не е бил собственик на имота; същия е продължил да упражнява фактическа власт и след този момент, но не е манифестирал открито и категорично пред трети лица намерението си да го свои /свидетелите не знаят да е имало спор между братята за имота/, а и владението на собственика В. С. може да се осъществява чрез трети лица – в случая брат му В. Намерието за своене било манифестирано от наследниците на В. С. , но след неговата смърт през 2000 г., като до предявяване на иска не е изтекъл необходимия за придобиване на собствеността период на давностно владение.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като изводите на съда за липса на манифестиране на намерението за своене на наследодателите на ответниците са направени в противоречие с практиката на ВКС. В случая изводите на въззивния съд не са съобразени с указанията по приложение на материалния закон в т.2 на ППВС № 6 от 27.12.1974 г., че при изясняване на въпроса дали подобрителят е владелец, съдилищата са длъжни да изхождат от презумцията на чл.69 от ЗС, като изследват доколко тя не е оборена. Конкретен израз на приложение на тези задължителени указания са цитираните от касатора решения на тричленни състави на ВС и на ВКС, които макар да не са пряко относими към настоящия спор /доколкото липсва идентичност на релевантните факти/ съдържат повтарящо се тълкувателно разрешение относно елементите на давностното владение по чл.79, ал.1 от ЗС.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Г. В. И. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 27.50 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: