О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 17.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 514 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5350/15.V.2009 г. на „З” ЕАД-гр. Стара З. , подадена против въззивното решение № 104 на Великотърновския ОС, ГК, от 10.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 176/09 г., с което – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени както иска на този търговец срещу П. П. П. от с. Д., община Ч. за заплащането на сума в размер на 7 690.58 лв., представляваща равностойност на доставените на последния 49 единици цвеклови семена по сключен между него и търговец-трето лице /”З” АД-гр. Горна О. / договор от 14.ІІІ.2006 г. за производство и изкупуване на захарно цвекло, ведно със законната лихва върху нея, считано от 3.І.2008 г. и до окончателното й изплащане, така и претенцията на дружеството-жалбоподател срещу същото физическо лице, с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на сумата 1 350.51 лв., начислена за периода от 1. Х.2006 г. и до датата на подаване на исковата молба /3.І.08 г./.
Единственото оплакване на касатора /цесионер/ на вземане по горепосочения договор за изработка, е за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му като неправилно и присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „З” ЕАД-гр. Ст. З. поддържа, че налице били предпоставките както по т. 2, така и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, понеже с атакуваното въззивно решение Великотърновският ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос за недължимост от страна на изпълнител по договор за изработка на равностойността на предоставения му от възложителя посевен материал, когато същият договор не е бил своевременно /в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД/ развален от страна на последния, т.е. при текущо констатиране на опасност от пълното му неизпълнение. Този въпрос не само бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, но заедно с това се явявал такъв, от значение както за точното прилагане на закона, но така също и за развитие на правото, защото съществували множество „такива сключени договорни отношения, които тепърва чакат съдебно уреждане за в бъдеще”. Във връзка с първата от релевираните две предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК търговецът-касатор се позовава на шест осъдителни съдебни решения, постановени от различни по степен съдилища в страната, както следва: 1/ Р. 747/14.VІ.06 г. на Горнооряховския районен съд по гр. д. № 810/06 г. /за което няма данни да е влязло в сила/; 2/ Р. № 221/14. ХІ.2006 г. на Великотърновския ОС по гр.д. № 336/06 г. /за което няма данни да е влязло в сила/; 3/ Р. № 443/20.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 1130/07 г. /за което няма данни да е влязло в сила/; 4/ Р. № 827/12. ХІІ.2007 г. на Пернишкия районен съд по гр.д. № 1669/07 г. /за което няма данни да е влязло в сила/; 5/ Р. № 151/20.VІІІ.2008 г. на Горнооряховския районен съд по гр.д. № 12/08 г. /за което няма данни да е влязло в сила/ и 6/ Решение на Великотърновския ОС от 16.VІІ.2008 г. по гр.д. № 199/08 г., което дори не е подписано от съдията И. Д.
Ответникът по касация П. П. П. от с. Д., община Ч. не е изразил становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването в жалбата на „З” ЕАД-гр. Ст. З. , а позовавайки се на влошеното си здравословно състояние с молба вх. № 5794/26.V.2009 г. по описа на Великотърновския ОС е поискал да му бъде предоставена правна помощ по реда на чл. 95 ГПК в случай, че жалбата на търговеца се разглежда по същество.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския окръжен съд, представлявана от изп. директор с установена по делото юридическа правоспособност, касационната жалба на „З” ЕАД-гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване би била налице само ако наред с обжалваното от „З” ЕАД-гр. Ст. З. въззивно решение на Великотърновския ОС съществуваше друго – влязло в сила съдебно решение – което му противоречи. Посочените от търговеца-касатор решения на различни по степен съдилища в Републиката не са постановени по претенция за парично вземане, произтичащо от договор за цесия по чл. 99 и сл. ЗЗД, каквото е било търсеното от ответника П. П. П.. Ето защо, освен че за всички тях няма данни те да са влезли в сила /а последното е и неподписано от постановилият го окръжен съдия/, същите са неотносими към материалноправния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в насока на разбирането, че прехвърляне /цедиране/ на парично вземане с титуляр възложителя по договор за изработка /който иначе във всички случаи е платец по такъв вид договори/, не би могло да се осъществи по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД, докато същото не е станало изискуемо в резултат от разваляне на сделката в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, което разрешение в крайна сметка е равнозначно на констатация, че твърдяното прехвърляне не е произвело действие по отношение на длъжника П. , защото никога не му е било съобщавано „от предишния кредитор” /арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като за да е от значение едновременно и за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще, материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, следва по необходимост да налага тълкуване, произтичащо от неяснота или непълнота в закона, които по този начин биха могли да бъдат изяснени, респ. отстранени. На наличието на такива непълноти или неясноти, касаторът не се позовава. Вместо това, при съвършеното ясното правило на чл. 263 ЗЗД за разпределяне на риска в тежест на предоставилият посевния материал поръчващ, представителят на „З” ЕАД-гр. Ст. З. е инвокирал несъстоятелни доводи за възможността – посредством допускане на жалбата му до разглеждане по същество – да се стигнело до отговори на хипотетично поставени въпроси, като например дали даването на посевен материал от възложителя по договора за изработка на изпълнителя нямало характера на покупко-продажба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 104 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от 10.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 176/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2