О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр. София, 12.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 106 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. В. С. срещу решение № 434/01.10.2010г. по в. т. дело № 294/2010г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 1050/07.06.2010г. по гр. дело № 76/2010г. на Русенски районен съд е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за разликата над присъдените 11 423,28 лв. до 16 766,78 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 540 лв. – разноски за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че задължението за лихва се поражда само за сумата 80 000 лв. за периода от 29.08.2008г. – денят, следващ датата на фактурата, до 02.09.2009г., тъй като законната лихва върху сумата 82 490,50 лв., считано от 03.09.2009г. до окончателното плащане, е присъдена със заповед за изпълнение, въз основа на която ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, и в изпълнителното производство лихвата от 03.09.2009г. до датата на окончателното издължаване – 04.03.2010г. е събрана. Решаващият съдебен състав е изложил съображения относно разсроченото плащане на паричното задължение в размер 163 298,40 лв. по фактура № 51/28.08.2008г. съгласно сключеното между страните на 24.04.2009г. извънсъдебно споразумение, извършеното плащане на първата сума 63 298,40 лв., платената със забава първа вноска от 20 000 лв. и е констатирал, че останалите 4 вноски по 20 000 лв. не били платени съгласно споразумението. Изводът за дължимост на лихва само върху сумата 80 000 лв. е направен въз основа на т. 6 от извънсъдебното споразумение, която предвижда възстановяване на задължението за законна лихва, считано от датата на фактурата, само за неизплатената част, а не и за платената сума със забава, и опрощаване на задължението за лихва за забава при изпълнение на задълженията по споразумението.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора и които са решени в противоречие с практиката на ВКС или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като най-общо е посочил основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, т. 1 касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда други допълнителни основания, каквито в настоящия случай не са релевирани.
Поради това, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434 от 01.10.2010г. по в. т. дело № 294/2010г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.