3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр. София, 13.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 360 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Н. В. срещу определение № 24 от 09.03.2012г. по ч. гр. дело № 54/2012г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение, с което е отменено определение № 19 от 05.01.2012г. по т. дело № 355/2011г. на Русенски окръжен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора – наличие на арбитражни клаузи и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 12 185 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. В частната касационна жалба релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и които са решени в противоречие с практиката на ВКС: въпроса за самостоятелното съществуване на института на неустойката и съставлява ли тя самостоятелно основание за възникване на задължение; може ли да се счита задължението за неустойка като новация на задължение, от неизпълнението на което тя е производна; въпроса относно подведомствеността на спорове, които черпят основанието си от договори, съдържащи изрична арбитражна клауза, на съда и основанията, поради които са допустими. Частният жалбоподател моли определението на въззивната инстанция да бъде отменено и да бъде потвърдено първоинстанционното определение.
Ответникът [фирма], [населено място], Република К. чрез процесуалния си представител адв. И. Г. оспорва частната касационна жалба, прави възражение за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение и поддържа евентуално становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища, нито съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на т. 1 на посочената правна норма предвижда обжалваемост на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Въззивното определение, с което е отменено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по предявените искове и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, няма характер на посочения в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, тъй като не прегражда развитието на делото.
Обжалваното въззивно определение не е от категорията и на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради това, че с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Определението– предмет на настоящата частна касационна жалба не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 24 от 09.03.2012г. по ч. гр. дело № 54/2012г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.