О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 18.11.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2847/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 467 от 13.07.2015 г. по в. ч. т. д. № 317/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 768 от 26.02.2015 г. по т. д. № 2016/2014 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявения от дружеството-частен касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване „невалидно облигационно правоотношение” между страните по делото, основано на договор за наем от 30.05.2008 г., сключен при липса на съгласие, липса на основание, измама, заплашване и крайна нужда.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно и противоречащо на съдебната практика. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за наличие на правен интерес от предявения от него установителен иск. Счита, че същият произтича от необходимостта да получи самостоятелна защита на правото си, която да е с формирана сила на пресъдено нещо, като твърди, че не може да въведе спорното право относно валидността на процесния договор за наем във висящите между него и ответника други процеси, а следва да го реализира в самостоятелен процес.
Същите доводи са наведени и в допълнително представеното към частната касационна жалба заявление, депозирано в изпълнение на указанията на въззивния съд в разпореждане № 1308 от 05.08.2015 г. за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалваното определение с практиката частният касатор се позовава на: определение № 722 от 27.10.2011 г. по ч. т. д. № 569/2010 г. на ВКС, І т. о., определение № 21 от 17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 485/2010 г. на І г. о. и определение № 57 от 21.01.2009 г. по гр. д. № 582/2009 г. на І г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за наем на недвижим имот от 30.05.2008 г., въззивният съд е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Отсъствието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка на всеки установителен иск, е обосновано с обстоятелството, че самият ищец, в депозирано от него заявление от 22.12.2014 г. по т. д. № 144/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд, образувано между страните по настоящото дело и имащо за предмет присъждане на обезщетение за ползване на имота по процесния договор за наем за периода от 01.05.2010 г. – 31.12.2010 г., е признал, че договорът за наем не съществува, тъй като е прекратен на 31.05.2010 г. С оглед на това, решаващият състав е счел, че е отпаднал правният интерес на дружеството-наемател да установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на същия договор за наем за същия период, но на друго правно основание, а именно – поради нищожността му. Изразено е становището, че нищожността на процесния наемен договор от 30.05.2008 г. е можела и е следвало да бъде предявена като защитно правоизключващо възражение в производството по т. д. № 144/2013 г. на Варненски окръжен съд в предвидения преклузивен срок. В тази насока въззивната инстанция се е позовала на конкретно посочена практика на Върховен касационен съд, съгласно която всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си за неоснователност на иска, изгубва качеството на правнорелевантен за конкретния спор факт и затова същият не може да бъде предмет на самостоятелен иск или на възражение в нов процес поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допускането на касационното обжалване е предпоставено от наличието на релевантен за изхода на делото въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) и от осъществяването по отношение на него на едно или повече от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за дадени задължителни указания по приложението на посочените правни норми, съобразно които, формулирането на конкретен и ясен въпрос е задължение на самия касатор, в което същият не може да бъде заместен от касационната инстанция, т. е. последната би могла единствено на уточни или преформулира поставения въпрос, но не и да го изведе служебно от обстоятелствената част на изложението.
В случая това задължение не е изпълнено от подалата частната касационна жалба страна. С разпореждане № 1908 от 05.08.2015 г. Варненски апелативен съд е дал ясни и изчерпателни указания на частния касатор, че следва „да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. да бъде посочен материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд А/ в противоречие с практиката на ВКС, Б/ е решаван противоречиво от съдилищата или В/ е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото”. С оглед посочените указания, частният касатор е депозирал заявление, което обаче не съдържа изпълнение на същите, тъй като в него изобщо липсва формулиран конкретен въпрос, по отношение на който следва да бъде извършена съответно преценката както за относимостта му към изхода на делото, така и за наличие на заявените две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Заявлението съдържа единствено твърдения, каквито са изложени и в самата частна касационна жалба, за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, които твърдения представляват по естеството си оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Именно поради липсата на изрично поставен въпрос, касационната инстанция не дължи обсъждане на цитираните от частния касатор определения на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 467 от 13.07.2015 г. по в. ч. т. д. № 317/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: