Определение №658 от 19.11.2014 по търг. дело №422/422 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 658

София, 19.11.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 422/2014 година

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ ”Земеделие”, [населено място] срещу решение № 369 от 02.10.2013 г. по гр.д. № 838/2013 на ОС- Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 62 от 01.04.2013 г. по гр.д. № 431/2012 г. на РС-Павликени, с което е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск на касатора срещу И. С. И. за сумата 24 446 лв., платена без основание субсидия по договор от 18.08.2009 г. по мярка 122 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., и за сумата 277.52 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 20.05.2011 -28.06.2011 г.
В касационната жалба се излагат доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.26 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.28 ал.1 ЗППМ и чл.9 от Наредба №9/30.04.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответната страна И. С. И. не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към момента на кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. ответникът И. И. е отговаряла на изискванията, изчерпателно уредени в цитираната по-горе Наредба №9/30.04.2008 за условията и реда за предоставяне на такава помощ. Спазена е и процедурата за разглеждане на заявлението, налице е произнасяне по него със заповед по чл.21 ал.1 и е подписан договор за отпускане на финансова помощ в съответствие с чл.21 ал.2 от същата наредба. Твърдението на ищеца, че така сключения договор е нищожен, тъй като към датата на сключването му-18.08.2009 г. бенефициентът на помощта не е разполагал с разрешение по чл.28 ал.1 ЗППМ за производство на посевен и посадъчен материал е счетен за неоснователен по съображения, че към датата на подаване заявлението с приложенията, респективно към датата на сключване на самия договор в чл.17 ал.1 от цитираната Наредба на условията и процедурата за предоставяне на помощта не е било налице изискване да е налице решение по чл.28 ЗППМ. Такова е въведено едва с изменението и допълнението на Наредба № 9, в сила от 20.03.2012 г., с което е създаден чл.14е , който урежда, че когато заявената дейност предвижда разрешение, лиценз и/или регистрация, то последните следва да са налице към датата на сключване на договора, но тази разпоредба няма обратно действие. Изтъкнато е, че разрешението по чл.28 ЗППМ не определя статута на земеделската земя и съответно липсата на такова не променя фактическото й ползване от ответницата именно като разсадник съобразно условията на договора, чиято нищожност се твърди от ищеца. С оглед изложеното е прието, че конкретният договор е валиден и обвързва страните по него, което е обусловило извода, че ответницата с основание е получила субсидията, предвидена в него и не дължи връщането й. е сключен в противоречие със закона като основание за неговата нищожност, съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД и липсва основание за връщането на сумата получена по него от ответника като получена при начална липса на основание.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Велико Търново въззивно решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал като значими за изхода на делото следните въпроси 1./ „Установяването на условие за недопустимост на финансиране по мерките на ПРСР /неспазване на специалните изисквания за осъществяване на дейност в областта на отглеждане и продажбата на посевен и посадъчен материал/ отразява ли се на действителността на сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициера договор за финансова помощ“; ; 2./ По какъв ред се разглеждат споровете във връзка с договори по ПРСР – административен или исков; 3./ Нищожност или висяща недействителност е налице при сделки, извършени от субекти за дейности на лицензионен/регистрационен режим, които не са били лицензирани/регистрирани към момента на сключване на сделките. Твърди се, че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първият от така поставените въпроси не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да отхвърли иска, въззивният съд не е приел, че ответникът – бенефициер по сключения с ДФ „Земеделие“ договор и/или предложеният от него проект не са отговаряли на условията за финансиране, уредени в Наредба № 9/30.04.2008 г. и в частност – в нейния чл. 9, ал. 1, т. 8. Точно обратното – изводът на въззивния съд е, че договорът е сключен при съответствие на кандидата и на проекта с изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата в приложимата към спора редакция, действаща към момента на подаване на заявлението за отпускане на финансова помощ и към момента на сключване на договора. Въззивният съд е посочил изрично, че изискването за притежание на разрешение по чл. 28, ал. 1 ЗППМ за производство на посевен и посадъчен материал от кандидата за финансиране по мярка 112 е въведено с последващо изменение на Наредба № 9/2008 г., което е неприложимо към по-рано сключения между страните договор и не може да обоснове неговата нищожност поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Така направеният съдържа и констатация за съответствие на кандидата и на проекта с условията за финансиране, уредени в приложимата редакция на наредбата, което сочи, че въведеният с изложението правен въпрос не е обуславящ за отхвърлянето на предявения по делото иск.
Останалите въпроси се повдигат за първи път с касационната жалба, по тях въззивният съд не се е произнасял, поради което същите не попадат също в обсега на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се обсъжда наличието на сочения от касатора селективен критерий за допускане на касационно обжалване по тях.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 02.10.2013 г. по гр.д. № 838/2013 на ОС- Велико Търново.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар