О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 658
гр. София,19.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1991 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. И. против определение №104 от 09.06.2016 г. по в.ч.т.д.№151/2016 г. на АС Велико Търново. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №359 от 11.03.2016 г. по т.д.№87/2014 г. на ОС Плевен, с което е върната частна жалба на Х. И. И. срещу определение №58 от 13.01.2016 г. по т.д.№87/2014 г. на ОС Плевен.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: Когато страната е посочила съдебен адресат, следва ли задължително да се уведомява и той или уведомяването на самата страна се счита за редовно уведомяване.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, позовавайки се на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №292 от 13.10.2014 г. по гр.д.№2938/2014 г. на ВКС, ГК е приел, че връчването на указанията на съда /за отстраняване на нередовността на частната жалба/ на жалбоподателя, а не на пълномощника му, е извършено в отклонение с правилото на чл.39, ал.1 от ГПК, но независимо от това редовността на връчването не се засяга, тъй като страната е получила съобщението лично, с оглед което връчването е било редовно, а предвид неизпълнение на указанията в срок, частната жалба срещу определение №58 от 13.01.2016 г. по т.д.№87/2014 г. на ОС Плевен е следвало да бъде върната, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Формулираният в изложението въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но в случая не се установява поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Направеният от въззивния съд извод е изцяло в съответствие с разрешението, дадено с цитираното в обжалваното определение решение, а предвид установеното по делото посочване в частната жалба срещу определение №58 от 13.01.2016 г. по т.д.№87/2014 г. на ОС Плевен едновременно на два адреса за кореспонденция – на жалбоподателя и на пълномощника му – и със становището възприето в посоченото от частния касатор решение №45 от 04.05.2012 г. по гр.д.№482/2011 г., на ВКС, ГК.
В този смисъл касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №104 от 09.06.2016 г. по в.ч.т.д.№151/2016 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.