О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
Гр.София, 20.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1189/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Шуменска заря“ със седалище [населено място] срещу Решение № 6 от 1.02.2018 г. по в.т.д.№ 2015/2017 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 809/7.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 1580/2017 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт кооперацията – касатор е осъдена да предостави на Д. Д. Ж. в писмен вид сведения за изплатени в периода от 24 юни 2014 г. до 30 април 2017 г. помесечно суми в полза на М. А. Г. – съпруга на Председателя на кооперация „Шуменска заря“ П. Г. Й., на основание чл. 60 ЗК във вр.чл.9 ал.1 т. 4 ЗК. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.60 ЗК. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 ГПК.
В срока за отговор на жалбата от ответника по касация по чл.287 ал.1 ГПК е подаден такъв от ищцата Д. Д. Ж., приподписан от адвокат Р.С., в него се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Като взе предвид данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Шуменския окръжен съд и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено чрез събраните по делото доказателства – гласни и писмени – твърдението на ищцата, че не са й предоставени документи, съдържащи поисканите от нея сведения относно изплатени суми на съпругата на председателя на кооперацията. Информацията засяга както интересите й като член – кооператор, така и интересите на кооперация „Шуменска заря“, поради което отказът за предоставянето й нарушава правата й по чл.9 ал.1 т. 4 ЗК и по чл.7 ал.1 т.1 от Устава на кооперацията. Въззивният съд е заключил че поисканата от Председателя с писмено заявление от 17 май 2017 г. информация не е била изготвена, поради което такава не е предоставена както до завеждане на делото, така и при посещението на ищцата в офиса на ответната кооперация на 14.09.2017 г. Исканите сведения се отнасят до плащания, които се отразяват непосредствено върху финансовото състояние на кооперацията и са осъществени в полза на свързано лице по смисъла на параграф 1 ал.1 т.1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции за основателност на предявения иск по чл.60 ЗК във вр.чл.9, ал.1 т. 4 ЗК решението на Шуменския РС е потвърдено.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. Единственото сочено основание за достъп до касация е очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по чл.280 ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът не излага съображения относно наличието на поддържаното основание, което като квалифицирана форма на неправилност предпоставя видимо тежък порок. Жалбоподателят се е задоволил да отбележи, че „аргументите за очевидна неправилност на обжалваното решение по същество са изложени в касационната жалба и са свързани с неправилно приложение на материалния закон, неправилна и непълна преценка и интерпретация на събраните по делото доказателства от въззивния съд и оттам – достигането на погрешни и неправилни изводи относно крайния изход на съдебния спор.
Жалбата съдържа твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост, т.е. основания за касационно обжалване на решението по чл.281 т. 3ГПК.
Общите основания за неправилност на въззивното решение са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби и при неправилност обжалваният акт не може да бъде допуснат до касационен контрол без да бъде посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
В случая въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая липсват такива, поради което следва да се приеме, че касаторът не установява квалифицираната форма на неправилност като предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.2 пр. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 6/01.02.2018 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по в.т.д.№ 215/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря“ [населено място], да заплати на Д. Д. Ж. от [населено място] сумата 800 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: