ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 658
София, 21. май 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 901 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 17531/20.10.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2507/2012, с което по реда на чл. 294 ГПК е отхвърлен предявеният иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД поради неспособността на прехвърлителката да разбира или да ръководи действията си.
Недоволна от решението е касаторката В. Г. М., представлявана от адв. К. Б. и Г. Ч. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за доказателствената сила на оспорения частен свидетелстващ документ и възможността съдът да основе решението си на него, без да е установено авторството и достоверната дата на документа и за задължението на съда да прецени показанията на свидетел с данните за негово поведение по друго дело, по което той е бил страна, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Х. Г. М., представляван от адв. Д. Г. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като предявеният иск е отхвърлен поради недоказаност на твърдяната неспособност на прехвърлителката – заключението на съдебномедицинската експертиза е категорично и без да се вземе предвид оспореното медицинско свидетелство, а отношенията на свидетеля с роднини на прехвърлителката са без значение за възможността той да има преки впечатления от нея и да ги възпроизвежда добросъвестно пред съда.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.10.1998 г. наследодателката на ищцата е продала на ответника процесния имот, като преди това на 25.09.1998 г. (предвид напредналата си възраст 87-годишна) се е подложила на психиатрично освидетелстване пред доц. д-р С. М., която е издала медицинско свидетелство, в което е посочено, че лицето не се води на диспансерен психиатричен отчет и е с ясно съзнание, спокойна, подредена, ориентирана за време, място и собствена личност, социално-политическа действителност, памет – без болестни разстройства, мислене – логично, съответно на образованието и жизнения опит, без данни за налудности и халюцинации, както и за деменция и за психично заболяване, разбира смисъла и значението на постъпките си и носи отговорност за тях. На 01.07.2006 г. по искане на ищцата нейната наследодателка е освидетелствана от психиатър, невролог и психолог, които са констатирали тежка глобарна деменция, резултат от ограничен мозъчен склеротичен процес. Освидетелстваната (95-годишна) не може да възпроизвежда минали събития в резултат на поражения във възприятно представната сфера, което прави невъзможно да разбира и ръководи действията си; не възприема адекватно обективната действителност; може лесно да бъде манипулирана и не е в състояние да защитава имуществените и правните си интереси, като картината на тежки затруднения в интелектуалните и паметови възможности е резултатът на продължаващ с годините дементен процес със значителна давност. Във връзка с тези констатации е искано поставянето й под запрещение. В изпълнение на задължителните указания на Върховния касационен съд въззивният съд е изискал сведения от С. „С. Н.”: съхранява ли се копие от издаденото медицинско свидетелство и документи, съдържащи информация за извършените изследвания, резултатите от тях и данни за приложените методи за изследване, разпитани са свидетелите, извършили освидетелстването на 01.07.2006 г. и е изслушана съдебнопсихиатрична експертиза относно способността на наследодателката към 16.10.1998 г. да разбира и ръководи действията си и да вземе решение за разпореждане с недвижим имот във вариант: като съобрази и като не съобразява медицинското свидетелство от 25.09.1998 г. Като е обсъдил отсъствието на медицинска документация, показанията на свидетелите и заключението на експертизата съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин към 16.10.1998 г. наследодателката да не била в състояние да разбира и ръководи действията си и да взема разумни решения, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Съдът не е приел, че състоянието на наследодателката към 16.10.1998 г. е доказано от медицинското свидетелство от 25.09.1998 г. и разпита на свидетелите, а че няма доказателства по това време тя да не е била в състояние да действа разумно, което е в доказателствена тежест на ищеца. От състоянието на ищцата през 2006 г. не могат да се направят категорични изводи за състоянието й осем години по-рано, които да породят съмнение в показанията на свидетелите, които имат лични впечатления от това време.
На ответника по касацията Х. Г. М. следва да бъде присъдена сумата 1.500,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 17531/20.10.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2507/2012.
ОСЪЖДА В. Г. М. от М. да заплати на Х. Г. М. от София сумата 1.500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.