О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр.София, 21.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 520/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. З. Ш. и З. В. Ш. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 1438/ 04.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 1264/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 8415/ 2011 г. в частта му, отказваща приемането за разглеждане на евентуално възражение от частните жалбоподатели (ответници по делото) срещу другия ответник по делото – И. Р. Д. – за заплащане на обезщетение в размер 40 000 лв.
Жалбоподателите поддържат, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като възражението им било с характер на насрещен иск, който е подсъден на първата инстанция и по който не са давани указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Поради това считат, че отказът за приемането на това им възражение е незаконосъобразен и молят определението, с което той е направен, да бъде отменено. Като основание за допускане на обжалването сочат противоречието между обжалваното въззивно определение и Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по процесуалноправния въпрос може ли вътрешното убеждение на въззивния съд и извършената от него свободна преценка на доказателствата да са в разрез с логическите, опитните и научните правила.
Ответните страни не вземат становище по частната жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Единственият правен въпрос, който жалбоподателите са формулирали, не обуславя въззивното определение. Въззивният съд не е постановил, че при преценката на доказателствата и формиране на вътрешното си убеждение, не се счита за обвързан от логическите, опитните и научните правила. По конкретното дело този въпрос не е стоял пред него, защото нито са обсъждани доказателства по същество на спора, нито съдът е формирал вътрешно убеждение по доказателства и факти, релевантни за спорното право. Съдът е разгледал единствено процесуалноправният въпрос допустимо ли е ответник да предяви във висящо исково производство под формата на възражение иск срещу негов съответник. Този въпрос жалбоподателите не са поставили в изложението си по чл.280 от ГПК, нито са сочили по него да има противоречива практика. А по въпроса, който същите са формулирали, в обжалваното определение не се съдържа отговор, така че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски окръжен съд № 1438/ 04.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 1264/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: