1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 22.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. ч. гр. дело № 643/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Т. К. ЕГН xxxxxxxxxx от гр. София чрез процесуален представител адвокат С. Р. М. против въззивно определение на СГС, ТО от 26.10.2010 г. по ч. гр. д. №11759/2010 г.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 1032733/11.10.2010 г. на Д. Т. К. срещу определение от о.с.з. на 5.10.2010 г. по гр. д. № 52335/2009 г. по описа на СРС, 43 състав, с което е отменено разпореждане от 27.01.2010 г. за освобождаването на Д. Т. К. от държавна такса за сумата над 50 лв. и е оставено без уважение искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт на въззивна инстанция в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е взел предвид, че СРС, 43 с-в е сезиран с иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС с ищец Д. Т. К.. С исковата молба ищецът е направил искане за освобождаване от държавна такса съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК. Районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2, т. 1-6 ГПК и е постановил разпореждане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по предявения иск над сумата 50 лв. Впоследствие с протоколно определение от о.с.з. на основание чл. 253 ГПК районният съд е отменил разпореждането си за освобождаване на ищеца от държавна такса с мотив, че той е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. и разполага с парични средства и възможност да заплати дължимата държавна такса по делото в пълен размер.
От правна страна въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 253 ГПК съдът е отменил разпореждането си за освобождаване на ищеца от държавна такса не е от категорията на обжалваемите по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Освен това съдът е посочил, че преценката на съда за освобождаване от държавна такса не подлежи на инстанционен контрол, тъй като въззивната инстанция няма компетентност да освободи жалбоподателя от държавна такса за първата инстанция.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
С т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г., ВКС, ОСГК е прието, че хипотеза на самостоятелно обжалване по реда на чл. 218а, б. „в” ГПК /отм./, включително и по касационен ред е отказът на съда да освободи ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 63, б. „а” и „б” ГПК/отм./, препятстващ упражняване правото на иск.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото и отказът на съда да освободи ищеца от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба.
В конкретния случай районният съд на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е освободил ищеца /сега частен жалбоподател/ от внасяне на държавна такса над сумата 50 лв. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила. Впоследствие с протоколно определение от открито съдебно заседание на основание чл. 253 ГПК районният съд е отменил разпореждането, с което ищецът е освободен от заплащане на държавна такса над сумата 50 лв. и е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса над сумата 50 лв. до пълния дължим размер от 720 лв. с изрично посочена процесуална възможност за обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок.
Вместо да разгледа подадената частна въззивна жалба и да се произнесе по съществото й въззивният съд незаконосъобразно е приел частната жалба за процесуално недопустима, поради липса на предвидена в закона разпоредба, с изрично предвидена възможност за обжалване с частна жалба на определение/разпореждане с отказ за освобождаване от държавна такса.
Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд , който да се произнесе по същество на подадената от Д. Т. К. въззивна жалба, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ въззивно определение на Софийски градски съд, Т. отделение от 26.10.2010 г. по ч. гр. д. № 11759/2010 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, Т. отделение да се произнесе по същество на подадената от Д. Т. К. частна жалба с вх. № 1032733/11.10.2010 г. срещу определение от о.с.з. на 5.10.2010 г. по гр. д. № 52335/2009 г. по описа на СРС, 43 с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: