ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 658
София, 23.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр.д. № 544 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 30027/10.ІХ.2010г. на адвокат К. като процесуален представител на Е. Х. Д. от[населено място] срещу въззивното определение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 24.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 2055/2010г.
Ответникът по частната жалба Е. А. Д. от[населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение ПОС е оставил без уважение частната жалба на Е. Д. срещу решение, имащо характер на определение, № 6499, постановено от Пловдивския РС в з.з. на 22.VІ.2010г. по бр.д. № 7281/2009г., с което е обезсилено решението по делото № 1348/29.ІV.2010г. и производството по предявения от Е. Д. срещу жалбоподателката иск за прекратяване на брака с развод по реда на чл.99 ал.1 от СК /отм./ е прекратено. Констатирано е, че с отговора на исковата молба Д. е взела становище по иска, като е изложила съображенията си относно основанията за дълбокото и непоправимо разстройство, вината, родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище и фамилното име, но насрещен иск по смисъла на чл.211 от ГПК не е предявен и такъв не е приеман и разглеждан. В срока за обжалване на първоинстанционното съдебно решение ищецът е заявил отказ от иска. Определението за обезсилване на решението е съобразено с чл.233 от ГПК, тъй като съдът е десезиран по спора. Като неоснователно е оценено възражението на ответницата, сега касатор, за липса на предпоставките по чл.233 от ГПК поради наличие на насрещен иск, какъвто няма предявен от нея. Само при наличие на иск за развод съдът може да разглежда и останалите съединени с него акцесорни искове по чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК, които не подлежат на самостоятелно разглеждане при липса на иск /в случая за прекратяване на брака/.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса “При наличие на предявени насрещни искания от страна на ответника подлежи ли на прекратяване делото за развод поради отказ от иска от страна на ищеца в частите за издръжка, за упражняване на родителски права и ползване на семейно жилище” в противоречие с практиката на ВС, обективирана в определение № 117/25.VІІ.1978г. по ч.гр.д. № 1682/78г. ІІ ГО.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като се сочи незадължителна практика/ от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствено релевираният от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл с оглед приетото от него, че по делото не е предявен, не е приеман и не е разглеждан от първоинстанционния съд насрещен иск на Е. Д.. При това положение не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. От друга страна следва да се отбележи, че с представения съдебен акт по ч.гр.д. № 1682/78г. е разрешен въпросът за неприложимост на чл.119 ал.1 от ГПК /отм./ – за оттегляне на претенции относно упражняване на родителските права, издръжката на децата и ползването на семейното жилище – при прекратяване на брак, от който има ненавършили пълнолетие деца, по какъвто въпрос въззивният съд също няма произнасяне.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, ГО, № 2363 от 24.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 2055/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: