4
гр. д. № 5392/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 658
София, 05.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5392/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 201 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 1156/2014 г. Старозагорски окръжен съд е потвърдил решение от 28.01.2014 г. по гр. д. № 1938/2013 г. на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. П. К. срещу И. И. К. иск по чл. 97 ЗС за сумата 20 000 лв., представляваща ? ид. ч. от стойността на пристройка на площ от 68 кв. м. към апартамент № 24 в [населено място], направена по времена на брака между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищцата К. К., с довод за необоснованост на решението и нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му. В изложението към жалбата се прави искане за допускане на касационна проверка на решението по разрешения въпрос: при извършване на подобрение по време на брака в имот, индивидуална собственост на единия съпруг, прилага ли се разпоредбата на чл. 21 СК по отношение на подобрението. Поддържа се, че въпросът е разрешен в противоречие с възприетото в определение 594/23.06.2009 г. по гр. д. № 4713/2008 г. на ВКС; Р от 25.10.2010 г. по гр. д. № 48/2010 г. на ВКС; З от 13.02.2012 г. по гр. д. № 291/2011 г. на ВКС и Р от 25.10.2010 г. по гр. д. № 48/2010 г. на ВКС.
Ответникът по касация е подал писмен отговор със становище, че касационната жалба е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК. При условията на евентуалност поддържа довод и за неоснователност. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.
При проверка на касационната жалба въз основа данните по делото и заявеното основание за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
От фактическа страна е установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение от 20.09.2011 г. по гр. д. № 2812/2011 г. на Старозагорски районен съд. По време на брака си са придобили на 06.12.1994 г. апартамент в [населено място], кой са продали на 23.12.1994 г. През 1995 г. в полза на съпруга, ответник по иска, е било прехвърлено от баща му чрез дарение правото на строеж върху държавна земя за построяване на жилищна пристройка към апартамент 24, на четвъртия етаж от сградата, построена на [улица] по одобрен архитектурен проект, на площ от 83.03 кв. м. Този апартамент е бил семейното жилище на страните по време на брака им. Строителството е завършено и пуснато в експлоатация през 2006 г., като пристроеното е изпълнено на площ от 68 кв. м, а по измерване на място от вещо лице – 83.03 кв. м. и няма статут на самостоятелен обект на правото на собственост. Апартамент № 24, с площ от 58.41 кв. м., състоящ се от спалня, кухненски бокс дневна и сервизно помещение, е бил собствен на бащата на ответника, а след неговата смърт, настъпила на 07.11.2011 г., на основание наследствено правоприемство е станал съсобствен между наследниците му, негови синове – ответника И. К. и П. К.. С договор от 13.12.2012 г. П. К. е дарил на ответника притежаваната от него ? ид. ч. от апартамента, за което е съставен н. а. № 99, т. ІІ, рег. № 7888, н. д. № 251/2012 г.
С приета техническа експертиза е установена площта на пристройката, която по измерване е 83.03 кв. м., а по данни от акта за въвеждане в експлоатация – 68 кв. м., както и че в резултат на това апартаментът вече е с площ от 144 кв. м. и се състои от кухненски бокс, дневна, три спални, баня и тоалетна. Пристроеното е функционално свързано с апартамента и заедно съставляват един обект.
От така установените факти е направен извод, че искът е неоснователен. Пристроеното не представлява самостоятелна вещ, която да е присъединена към главната вещ – апартамента, собственост на бащата на ответника, а след неговата смърт по наследяване на ответника, поради което не са налице елементите от фактическия състав на чл. 97 ЗС. Пристроеното към апартамента, на основание отстъпено право на строеж е станало собственост на собственика на апартамента по приращение (чл. 92 ЗС). На последно място съдът е приел, че ищцата не е установила при изграждането на пристройката да са вложени семейни средства, като тези получени от продажбата на съсобствения апартамент. Не е установено и това от кого и с какви средства е извършено строителството на пристройката. По тези съображения съдът приел, че ищцата не е установила да е участвала в подобряването на имота, поради което искът е неоснователен.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешения материалноправен въпрос – извършените подобрения по време на брака в имот, собственост на единия съпруг, дали стават семейна имуществена общност по презумпцията на закона – чл. 21, ал. 1 СК.
Въпросът е разрешен при правилно прилагане на закона. Презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК намира приложение по отношение на придобити по времена на брака вещни права, а те имат за обект самостоятелни вещи – движима или недвижима или ограничени вещни права. Тя не намира приложение по отношение на несамостоятелни права. Извършеното пристрояването към недвижим имот е довело до неговото подобряване, а не до възникване на самостоятелен обект на правото на собственост, който да е присъединен към него.
Некоректно е позоваването на определение, постановено в производство по чл. 288 ГПК, тъй като то не представлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Въпросът за статута на пристроеното е разрешен в съответствие с възприетото в Р от 25.10.2010 г. по гр. д. № 48/2010 г. на ВКС, в което се приема, че пристроеното към сградата, или жилище на етаж от нея, ако няма самостоятелен статут става собственост на лицето, което е собственик на сградата или на жилището в етаж от нея към което е присъединено пристроеното. В същия смисъл е и възприетото в решение от 13.02.2012 г. по гр. д. № 291/2011 г. на ВКС.
В случая искът е отхвърлен като недоказан. Съдът е намерил, че извършеното пристрояване към ползвания от страните имот, няма самостоятелен характер, а представлява подобрение към него.
Отношенията между собственика на подобрения имот и извършилия подобренията се уреждат по правилата на чл. 72 и сл. ЗС ако е бил владелец или по правилата на неоснователното обогатяване или по тези за водене на чужда работа без пълномощие. В този смисъл е разрешението дадено в ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС. Приетото от съда съответства на тази задължителна практика. Ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота със знанието, че той е собствен на бащата на съпругът й, поради което е имала качеството на държател. От събраните доказателства не се установява ищцата да е участвала в подобряването на имота със средства – лични или семейни или с труд, в какъвто смисъл са й дадени указания в с. з. от 27.07.2013 г. при разпределяне на доказателствената тежест. Въз основа на това е направен обоснован и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен.
Така формираният извод на съда не е обусловен от поставения в изложението въпрос, поради което той не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
При този изход на касационното производство касаторката ще бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплати на И. И. К. сумата 850 лв., разноски за касационното производство, установени с представен договор за правна защита и съдействие сключен на 08.08.2014 г. с адв. Д. К. от АК-Стара З..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 1156/2014 г. Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. П. К., от [населено място], кв. К. Г.”, [улица], да заплати на И. И. К. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 4 сумата 850 (осемстотин и петдесет) лв., разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: