О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр.София, 09.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5469 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца К. Н. И., чрез адв. Т. Д., против Определение № 6003/26.03.2013г. по ч. гр. дело № 3722/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Определение от 13.02.2013 г. по гр. дело № 32560/ 2012г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за възстановяване на пропуснат срок за въззивно обжалване на Решение от 06.11.2012г. по гр.д.№32560/2012 г.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и по такива, по които няма постановена практика и са от съществено значение за развитието на правото – основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Формулираните въпроси, в обобщен вид, се изразяват в следното: прилага ли се правилото на чл.315 ал.2 ГПК в случаите, когато съдът в откритото съдебно заседание не посочи на коя дата ще обяви решението си, или посочи такава по начин, по който според конкретната обстановка в съдебната зала, тя „обективно няма как да бъде чута от страните по делото” ; длъжен ли е съдията да се увери, че страните са чули датата, на която ще бъде обявено решението; представляват ли особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК – „шумът в съдебната зала”, „ноторната натовареност и обърканост на деловодната система и службата за призоваване на Софийски районен съд”, „многото дела и лошите условия, в които СРС провежда своите заседания” – обстоятелства, които според страната обективно са й създали пречки да чуе обявената от съда дата на обявяване на решението. Като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото е поставен и въпросът – съдилищата, прилагайки „правилото на чл.315 ал.2 ГПК и/или произнасяйки се по молби с основание чл.64 ал.2 ГПК”, трябва ли „да изследват казусите от гледна точка на това дали не се ограничава правото на защита на страните в процеса”.
Ответната страна по частната жалба не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че пропускането на срока за въззивно обжалване от жалбоподателя не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които да стоят извън волята на страната, или на нейния пълномощник и да не са могли да бъдат преодоляни, въпреки положените усилия. Според съда, не представлява такова по смисъла на чл. 64 ал.2 ГПК обстоятелството, че присъствалият в заседанието на 24.10.2012 г. адвокат на ищеца не е могъл да чуе датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си, съгласно чл.315 ал.2 ГПК. Съобразено е задължителното тълкуване на закона по приложението на нормата на чл.315 ал.2 ГПК, дадено с ТР №12/11.03.2013г. на ОСГК на ВКС. По тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на молбата за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на Решението от 06.11.2012 г. по гр. дело № 32560/2012 г. на РС – София и е потвърдил определението на същия съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 от ГПК.
По въпроса за началния момент на срока за обжалване на решение, постановено по реда на Гл.ХХV – та ГПК „Бързо производство” е произнесено ТР №12/11.03.2013г. по т.д.№12/2012г. на ОСГК на ВКС в съответствие, с което съдът е приел, че е налице пропуснат от жалбоподателя срок за въззивно обжалване.
Практиката на ВКС по приложението на чл.64 ал.2 ГПК определя като особени, непредвидени обстоятелства само тези, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че обстоятелството, сочено от жалбоподателя като причина за пропускане на срока за подаване на въззивна жалба има субективен, а не обективен характер.
За да е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно тълкуването, изразено в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на законите.
По приложението на чл. 64 ал. 2 и чл.315 ал.2 ГПК е установена трайна съдебна практика, за промяна на която не са налице условия. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че изложените от страната въпроси в едната си част съставляват доводи по правилността на атакувания съдебен акт, които могат да се разглеждат само в производството след допуснато касационно обжалване. В другата си част въпросите са неотносими за делото, защото не изпълват условието – да са включени в предмета на спора и да са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение.
Поради това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по поставените от жалбоподателя правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6003/26.03.2013г., постановено по ч. гр. дело № 3722/2013 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.