ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 658
София, 25.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 175/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ф. К. против въззивното решение на Великотърновски окръжен съд № 362 от 05.11.2009 год. по гр. д. № 870/2009 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя по чл. 49 ЗЗД против „О. п. управление” гр. В., поделение на А. „Пътна инфраструктора” София за заплащане на сумата 4631,98 лв., обезщетение за имуществени вреди произлезли от неизпълнение на вменено им със закон задължение за ремонт, поддръжка и отстраняване неравностите по път ІІІ-407 между с. О., община П. и с. В., община С., със законна лихва върху сумата и е потвърдено решение № 1* от 15.01.2009 г. по гр. д. № 946/2008 год. на Великотърновски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 5368,02 лв. със законна лихва. Решението е поставено при участието на трето лице помагач „П. с. ВТ” ООД гр. Т..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по материалноправния въпрос – коя връзка между явленията е пряка и непосредствена и коя косвена и как следва да се оценява причинно – следствения процес, за да се обоснове, коя връзка е пряка и коя косвена и процесуалноправния въпрос – следва ли решението да се съобрази със заключение на вещо лице, ако изводите му почиват на предположение. Представя съдебни решения по гр. д. № 5107/2007 год. на ВКС по приложението на чл. 49 ЗЗД, гр. д. № 4991/2007 год. на ВКС, гр. д. № 2857/2007 год. на ВКС и гр. д. № 6245/2007 год. на ВКС всички по приложението на чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, с което обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочена е и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да са развити подробни съображения.
Ответникът А. „Пътна инфракструктора” гр. С. в писмен отговор излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете, съдът е посочил, че по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД е доказано, че ответната страна е възложител на работата – негово поделение привлечено като трето лице помагач, по поддържане на пътното платно – участъка, в който ищецът е претърпял ПТП с личния си автомобил, попадайки в неравност (дупка) на пътя, от където е произлязло увреждането, което ангажира отговорността му за причинените вреди в резултат неизпълнение на задълженията от лицето, на което е възложена работата. Отговорността е за чужди виновни действия и затова има обезпечително – гаранционна функция. Прието е, че не е установено настъпилите вреди по двигателя на автомобила и закупуване на нови части да са пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като в резултат на ПТП е пукнат само картера на автомобила, щета покрита по застраховка „Каско” в размер на 418, 81 лв. Вредите – предмет на иска, съдът е посочил, че имат характер на косвена последица от пряката и са резултат от поведението на ищеца, поради което не подлежат на възмездяване по реда на чл. 49 ЗЗД. Относно претенцията по чл. 52 ЗЗД за понесени морални вреди, съдът е приел, че такива не са доказани.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправния въпрос – коя последица от увреждането е пряка и коя косвена. Този въпрос зависи от конкретните обстоятелства по делото, така както са установени, включително и чрез изслушването на специализирана съдебно-автотехническа експертиза, както е постъпено в настоящия случай. В тази връзка е поставен и процесуалноправният въпрос – следва ли съдът да зачете експертиза, която почива на предположения. Изслушаната автотехническа експертиза е дала заключение на поставените въпроси, след като вещото лице е посетило мястото (пътя) на произшествието и се е запознало с писмените доказателства по делото – данни от протокола за ПТП, от писмо на Хидрометерологична обсерватория гр. В. за времето в периода, през който е станало произшествието. Поради липса на данни за размера на пътната неравност (дупката) вещото лице е приело, че вероятно дълбочината е не по-малка от 12 см, за да се стигне до спукване на картера. Заключението е прието в съдебно заседание, където жалбоподателят не е упражнил процесуалната възможност по чл. 200, ал. 3 ГПК да оспори заключението и да поиска – допълнително заключение, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно или повторно, когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност – чл. 201 ГПК. Заключението на вещото лице, като доказателствено средство, се оценява от съда заедно с другите доказателства по делото – чл. 202 ГПК. В своята дейност съдът не е допуснал нарушение при преценката на заключението на вещото лице и в този смисъл, поставеният процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика.
Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това са действителните вреди. Вреди, които са причинени от пострадалия не са пряка и непосредствена последица от увреждането. За тях деликвента, респ. възложителя на някаква работата не отговорят. В този смисъл, дали пострадалият с поведението си е причинил вреди, които съдът е отказал да му присъди, е въпрос по същество и основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Изложените съображения сочат, че не са установени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (по т. 3 няма развити съображения обосноваващи приложението и) за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 362 от 05.11.2009 год. по гр. д. № 870/2009 год. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ