О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 16.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1937 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Централната детска градина „З” с. К. чрез своята директорка В. Г. и чрез своя процесуален представител адвокат Г,е обжалвала въззиивното решение на Благоевградския окръжен съд от 29.05.2009г по гр.д. № 310/2009г с което е потвърдено решението на Районен съд гр. П. от 04.02.2009г по гр.д. № 913/2008г. С това решение районният съд признал за незаконно уволнението на М. П. Ч.,отменил заповед № 1 от 8.0.2008г,с която на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ е било прекратено трудовото й правоотношение,възстановил я на заеманата от преди уволнението длъжност „детска учителка” и исковете в останалата им част- по чл.225 ал.1 ГПК за присъждане на обезщетение за времето през което е била без работа поради незаконното уволнение,са отхвърлени.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че по материалноправния въпрос- подлежи ли на съдебен контрол решението за съкращаване обема на работа и намаляване на щата и работодателят може ли да преценява нивото на изпълнение на възложената работа и да определи кой от работниците или служителите работи по-добре при едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.8 КТ-решаващият съд бил постановил решението си в противоречие на решенията : Р № 158 от 10.04.1995г по гр.д. № 1301/94г ВС ,3 Г. О , Р № 251 от 22.101995г по гр.д. № 1333/92г ВС, 3 Г. О., Р № 251 от 26.04.1994г по гр.д. № 1163/93г ВС, 3 Г. О., Р № 532 от 18.07.1991г по гр.д. № 352/91г ВС, 4 Г. О. и Р № 2099/29.12.2001г по гр.д. № 322/2001г ВКС, 3 Г. О.
Твърди се,че било налице основанието за допускане касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,прие следното:
Искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е неоснователно. То не е подкрепено от цитираните и приложени решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд,защото те се отнасят до друга фактическа обстановка.
По настоящето дело ищцата М е работела като детска учителка в Централната детска градина „З” с. К. от 5.9.1983г,когато със заповед № 92 на председателя на Общинския съвет на народната просвета гр. П. е била преназначена на постоянно място. Като такава –детска учителка-е работела и към 04.06.2008г. От тази дата е решение № 833/08 по гр.д. № 968/2006г на ВКС,4-то гр.отд.,с което е оставено в сила решението от 27.03.2006г на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 991/2005г, възстановяващо на длъжността,която заемала от преди незаконното уволнение като детска учителка в Централната детска градина „З” нейната колежка В. А. М. -т.е. към този момент М. П. не е заемала длъжността на уволнената учителка. Тя е заемала своята длъжност. И тогава със заповед от 08.09.2008г на директорката на Централната детска градина на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ е било прекратено едностранно трудовото правоотношение.
Въззивният съд като е взел предвид всички събрани по делото доказателства и е установил вярната фактическа обстановка, е приложил точно закона: обжалваната заповед е била незаконосъобразна,защото и уволнението е било незаконно.
Правилно е приел,че след като фактически имало две детски учителки за една длъжност,поради съкращаването на щата,едната от тях е следвало да бъде уволнена,но само след извършване на подбор. Такъв не бил направен, а е бил задължителен и за това и уволнението е незаконно.
В посочените решения на ВС и на ВКС се има предвид уволнение на основание съкращаване на щата или при намаляване обема на работа,когато се премахва единствена щатна бройка,заемана от едно лице-Р № 2099/2001г ВКС 3 Г. О.,при който подборът не е задължителен. И пак там „Но подборът е задължителен,когато се засяга една от няколко щатни бройки за една и съща или сходна длъжност. В този случаи правото на работодателя на подбор става част от правото му на уволнение,то не може да бъде упражнено законно,без да се извърши подбор”. В същия смисъл и Р № 251/93г ВС, 3 Г. О. С решение № 158 от 10. април 1995г по гр.д. № 1301/94г ВС, 3 Г. О. е разрешен друг случай при който е имало пълно съкращаване работата на определено звено и ВС е приел,че разпоредбата на чл.329 ал.1 КТ е можела да се приложи по усмотрение на работодателя. По принцип в Р № 532 от 18.07.1991г по гр.д. № 352/91г на ВС, 3 Г. О. се посочени критериите за извършване на подбора по чл.329 ал.1 КТ .
Следователно, Благоевградският окръжен съд не е разрешил съществените за спора въпроси в противоречие на съществуващата практика на ВС и на ВКС и това означава,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззиивнвото решение на Благоевградския окръжен съд от 22.05.2009г по гр. №..
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: