О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 22.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.06.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №351/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. П. Т. против решение от 08.12.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №745/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №18/01.07.2009г. по гр.д. №436/2009г. по описа на Д. районен съд,с което са отхвърлени предявените от С. П. Т. срещу П. И. М. и А. В. Т. искове за установяване спрямо ответниците,че длъжникът по посоченото изпълнително дело А. В. Т. не е собственик на описаната в решението ? идеална част от недвижимия имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,свързан с възможността да се обсъжда въпроса за приноса на съпруга титуляр по договор за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане за придобиване на имота,предмет на договора,с оглед оборване презумпцията на член 19 ал.2 от СК,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
На второ място в изложението се твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен неправилно от съда,а е от значение за точното прилагане на закон. Навеждат се аргументи в полза на тезата,че при договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не може да се изключи възможността да се обсъжда приноса на съпруга – са се оборва презумпцията по член 19 ал.3 от СК/отм/Наред с това се поставя и въпроса относно дали е налице принос на съпруга-нетитуляр, с оглед осъществяване на обичайните задължения към семейството или е необходимо да е извършил лични действия по престиране на задължението по договора,които въпрос за от значение за точното прилагане на закона,тъй като са свързани с тълкуване на правни норми,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. В. Т.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,поради което моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви съдът е констатирал,че ищцата С е предявила срещу П. И. М. и А. В. Т.,с качество на взискател и длъжник по посоченото изпълнително дело,обективно съединени искове по член 440 ал.1 във вр. с член 124 ал.1 от ГПК и член 19 ал.3 от СК/отм/ за установяване че съпругът на ищцата-ответникът Т. не е собственик на ? идеална част от процесния недвижим имот,който имот е бил прехвърлен на ищцата С по силата на договор за издръжка и гледане,сключен с нейния баща П.2.01.2008г.,като приживе на прехвърлителя ответника Т не е съдействал по никакъв начин за престацията на ищцата по този догово,поради което не е налице принос в придобиването му. Съдът е посочил,че предявения иск е свързан с интереса на ищцата да оборва презумпцията по член 19 ал.3 от СК/отм/,за да установи спрямо личния кредитор на съпруга си,че ? идеална част от имота не принадлежи на последния. След анализа на събраните по делото доказателства,по въпроса за приноса,свързан с изпълнението на задължението за издръжка и гледане,поето от съпругата С,съдът е стигнал до извода,че не е установено по категоричен начин,че ответника Т не е участвал и не е подпомагал престацията на ищцата по същия,тъй като по делото е установено,че в периода на действие на договора са престирани грижи за прехвърлителя,а в същия период съпруга нетитуляр-ответника Т. се е грижил за семейството и е осигурявал неговата издръжка. В резултат на това съдът е стигнал до извода,че презумпцията по член 19 ал.3 от СК/отм/ не е била оборена и придобитото по договора за издръжка и гледане следва да се третира в отношенията с личния кредитор на съпруга като притежание на последния.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на решение №13/16.02.1970г. по гр.д. №97/1969г. на ОСГК на ВС,според което обстоятелството,че договорът за прехвърляне на собствеността на недвижимия имот срещу издръжка и гледане е сключен само с единия съпруг,не изключва приноса по член 52 от ЗЛС/отм/ на другия съпруг. Разрешения правен въпрос с този акт,който не е свързан с формирането на задължителната практика на ВС,се отнася до възможността да се установи приноса на съпруга-нетитуляр по договора оказал съдействие при изпълнението на този договор,чрез набавяне на средства,полагане на труд и подсигуряване на условия другия съпруг да изпълнява договора,при оказване на същото има принос в придобиването на имота. С оглед характера на този съдебен акт и съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.3,позоваването на решение на ВС постановено по реда на отменения ГПК,предпоставя наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК и изисква разрешения от съда правен въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по същия правен въпрос-в случая горепосоченото решение на ВС.
Касационният съд намира,че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване,тъй като с мотивите си въззивният съд е обсъдил,макар и като хипотеза приноса на другия съпруг,свързан с изпълнение на задължението по договора,видно от изложеното в мотивите е стигнал до изводи и се е произнесъл по въпроса,отчитайки съдействието на съпруга – по договор при престациите по последния, и произнасянето не е в противоречие с произнасянето на ВС в решението на което касатора се позовава,макар и постановено по прилагане на друга правна уредба на отношенията между съпрузите,а напротив има принципно съответствие по същите.
По отношение твърдението на касатора за наличие основанията на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,което изисква правния въпрос от значение за изхода на делото,да е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,каквито аргументи липсват в изложението. Посоченото от касатора в подкрепа на тази хипотеза всъщност представлява касационно оплакване за неправилно приложение на материалния закон,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.12.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №745/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: