О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр. София, 01.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 402 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. П., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 27.10.2015г., постановено по в.гр.д.№15585/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.10.2013г. по гр.д.№61200/2012г. на Софийски районен съд в обжалваната част за отхвърляне на предявените от С. Г. П. срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на предявените от С. Г. Панева срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери.
Въззивният съд е приел, че въззивното решение за валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и за процесуално допустимо.
Въззивният съд е изложил съображения, че във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания досежно порочността на обжалвания съдебен акт. По аргумент на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен само от посоченото в жалбата. Въззивният съд се е позовал на задължителната съдебна практика, която е непротиворечива и съгласно която въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл.269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Само за пълнота въззивният съд е отбелязал, че: Изложените доводи във въззивната жалба досежно системното закъснение на влакове, пътуващи по различни направления на територията на страната, са неотносими към предмета на спора, поради което като такива не следва да се обсъждат от съда. Със закупуването от ищцата на билет е бил сключен между нея и ответника – [фирма] валиден договор за превоз с железопътен транспорт по направление [населено място] – [населено място], но действащите нормативни разпоредби досежно задълженията на ответника – [фирма] във връзка с организиране на железопътните превози на територията на страната са регламентирани в Устава на железниците, Закона за железопътния транспорт и Наредба №43/11.09.2001г. за железопътния превоз на пътници, багажи и колетни пратки, в които нормативни актове не се предвижда заплащане на обезщетение на пътника при закъснение на съответно разписание на влаковете. Не се установява от доказателствата по делото наличието на валидна облигационна връзка между ищцата и другия ответник – [фирма].
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение по въпроса: дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнеине на договорно задължение по общите правила на ЗЗД при положение, че подзаконови разпоредби не съдържат изрично разпоредба за конкретен вид неизпълнение, а в Устава на железниците дори се изключва отговорност , или следва да намери приложение общата разпоредба за неизпълнение на договорно поето задължение, уредено в ЗЗД.
Поставеният от касатора правен въпрос не предсдтавлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него въззивният съд не е формирал собствени решаващи изводи по съществото на спора, нито е могъл да формира такива изводи при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба за незаконосъобразността на обжалваното първоинстанционно решение. Въззивното решеине е постановено в съответствие с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения: решение по гр.д.№5534/2014г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№4492/2014г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№1740/2014г., Іг.о., решение по гр.д.№5688/2014г. на ВКС, ІVг.о., представляващи задължителна съдебна практика по приложението на чл.269 ГПК, е прието, че въззивният съд с оглед нормата на чл.269 ГПК се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК; За това, което не е посочено във въззивната жалба като порок на първоинстанционното решение, касаещ правилността на същото, ефектът на първоинстанционното решение се запазва и въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на това решение, а следва да го потвърди.
Касоторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при наличие на неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд следва ли въззивната инстанция да извърши такава и да коригира доклада по делото, без да е необходимо ищецът да е посочил това. Касаторът счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.2 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният от касатора въпрос не е от значение за конкретното дело, по което въззивният съд не е дал различна правна квалификация на предявените искове, а е възприел като съответстваща на изложените фактически обстоятелства от ищцата и заявения петитум на предявените искове правна квалифищация по чл.79, ал.1 ЗЗД, каквато е дадената правна квалификация на предявените искове и от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2015г., постановено по в.гр.д.№15585/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: