3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София, 13.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 866/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби от С. З. Й. от [населено място], чрез процесуалния му представител А. И., срещу определение № 10 629 от 12.07.2011 г., с което се оставя без уважение жалбата на Й. на осн. чл. 419 ГПК и възражението му по чл. 423 ГПК; срещу определение № 14 700/12.10.2011 г., с което
се отменя определение от 13.12.2010 г. на СРС по гр. д. № 38 260/2010 г. за спиране изпълнението на изп. дело № 201078660402053 на ЧСИ М. М. на осн. чл. 420, ал. 1 ГПК, и двете постановени от Софийски градски съд по ч. гр. д. № 1 942/2011 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивните определения. В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (съдържащи се в частната жалба) са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадените частни жалби са недопустими. Изложени са доводи и за тяхната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частните жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но са процесуално недопустими по следните съображения:
С определение № 10 629 от 12.07.2011 г. СГС е оставени без уважение подадената от Й. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК и възражението му по чл. 423 ГПК. С последващото определение № 14 700 от 12.10.2011 г. въззивният съд
отменя определение от 13.12.2010 г. на СРС по гр. д. № 38 260/2010 г., с което е спряно изпълнението на изп. дело № 201078660402053 на ЧСИ М. М. на осн. чл. 420, ал. 1 ГПК. Тези определения не попадат в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквито не са обжалваните определения.
Въззивните определения не са и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с тях не се прегражда по-натъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с тях се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същите попадат в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Възражението на длъжника по чл. 423 ГПК също не подлежи на контрол пред по-горна инстанция, в случай, че същото е било разгледано от въззивния съд.
В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 и чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г., определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г., определение № 306 от 27.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 257/2010 г.; определение № 434 от 04.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 277/2010 г., определение № 498 от 05.07.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 288/2010 г. и определение № 394 от 18.05.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 363/2010 г.
Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и чл. 420 ГПК.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на С. З. Й. от [населено място] срещу определение № 10 629 от 12.07.2011 г. и определение № 14 700/12.10.2011 г., и двете постановени от Софийски градски съд по ч. гр. д. № 1 942/2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: