О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр. София, 14.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 3265 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. срещу решение № 128 от 21.01.2015г. по в.гр.д. № 1035/2010г. на Апелативен съд С., в частта, с която е оставено в сила решение № 9 от 16.02.2009г., постановено по гр.д.№ 1/2008г. на Окръжен съд – Видин в частта, с която по предявения от [община] обратен иск Д. е осъден да заплати на [община] сумата от 179 259,60 лева, дължима разлика по договор № 1446 от 01.08.2004г., ведно със законна лихва ,считано от 28.12.2007г. и законна лихва върху главницата за времето от 20.02.2007г. до 28.12.2007г. в размер на 21 389 лева. Първоинстанционното решение по първоначалните искове на [фирма] срещу [община] по договор за строителство от 30.08.2005г.е влязло в сила, както и въззивното решение, с което са обезсилени, съответно отхвърлени част по обратните искове.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Претендират се съдебни и деловодни разноски.
Ответникът по жалбата, [община], счита, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските в касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на предявения обратен иск е заплащане на пълния размер на безвъзмездна финансова помощ по сключен между страните договор № 1446 от 01.08.2004г, като за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице точно изпълнение от негова страна на задълженията му по сключения договор, а на ответника – че са налице предвидените в договора основания за отказ за изплащане на финансовата помощ. Съдът е счел за доказано твърдението на ищеца, че е изпълнил в срок инвестицията по одобрения проект, съобразно условията на договора и действащите нормативни актове. Съдът е намерил за доказано обстоятелството, че част от позициите, за които е отказано плащане, са били отразени в работния проект, но са отбелязани към количествени сметки към други позиции. Според съда, Държавен фонд „Земеделие“ не е имал законово основание да извърша финансови корекции по договора, тъй като на контрол от страна на фонда подлежи само процедурата и издаваните от комисията актове за определяне на изпълнител по обществената поръчка, но не и налагане на финансови корекции, поради което следва да изплати неиздължената част от финансовата помощ.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следният правен въпрос: /1/ „При противоречие между констатациите на оторизирани служители на Д.и между актовете, издаване в рамките на процеса по строителство, както и при противоречие между Акт № 16 по Наредба № 3 от 31.07.2003г. и Протокол обр. 19 по Наредба № 7 от 2001г. (отм.), който въпреки отмяната се съставя при строителство, кой от тях следва да се приеме като годно доказателство за извършените дейности, подлежащи на закриване?“ – въпрос, решен в противоречие с решение № 228 от 25.03.2009г. по гр.д. № 2246/2008г. на Апелативен съд – С..
Настоящият състав на ВКС намира, че решението следва да бъде допуснато до касация с оглед извършена преценка за евентуална недопустимост на решението, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ВКС, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 38/ 27.08.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското стопанство и културни традиции по С..
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 21.01.2015г. по в.гр.д. № 1035/2010г. на Апелативен съд С., в частта, с която е оставено в сила решение № 9 от 16.02.2009г., постановено по гр.д.№ 1/2008г. на Окръжен съд – Видин в частта, с която по предявения от [община] обратен иск Д. е осъден да заплати на [община] сумата от 179 259,60 лева, дължима разлика по договор № 1446 от 01.08.2004г., ведно със законна лихва, считано от 28.12.2007г. и законна лихва върху главницата за времето от 20.02.2007г. до 28.12.2007г. в размер на 21 389 лева, ведно с разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.