О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София, 15.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 369 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] чрез юрисконсулт Г. Ч. срещу решение № 210/14.02.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 3132/2011 г. Жалбата е срещу решението на САС в частта, в която е уважен иск по чл.226 ал.1 КЗ срещу настоящия касатор в размер на 10000 лв. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Б. М. М. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Б. М. М. срещу ЗК [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ за сумата от 25500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП, виновно причинено от водач, застрахован при ЗК [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност”. Искът е отхвърлен в цялост от СГС, чието решение е изменено от САС. САС е приел, че искът е основателен за сумата 10000 лв., в какъвто смисъл е отменил отхвърлителното решение на СГС за тази сума, постановил е решение, уважаващо иска за 10000 лв. с лихви и разноски и е потвърдил решението на СГС в частта му отхвърляща иска за разликата от 10000 лв. до 25500 лв. САС е приел, че е настъпило ПТП на сочената от ищеца дата – 18.10.2007 г. между управляван от Д. А. лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” и управляван от ищеца мотоциклет „Я.”. Приел е, че вина за настъпилото ПТП има водачът Д. А., който е навлязъл в лентата на движение на мотоциклета, без да изчака неговото преминаване, при което водачът на мотоциклета е получил увреждания – травма на главата, черепномозъчна травма, мозъчно сътресение, протекло с краткотрайна загуба на съзнание. САС е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения иск, като изплатените от него доброволно суми на Б. М. в размер на 5500 лв. не репарират нанесените му неимуществени вреди и следва да му се присъди обезщетение от 10000 лв. Този извод е направен като са изложени съображения във връзка с характера на получените увреждания, проведеното болнично и извънболнично лечение, последиците от уврежданията, настъпилото пълно възстановяване в настоящия момент, като не се очакват усложнения в бъдеще. САС е приел, че няма основание за приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като не са установени твърденията на застрахователя, М. да е управлявал мотоциклета с превишена скорост и без предпазен шлем. Доводите на САС за този извод са направени с оглед заключението на авто-техническата експертиза, комплексната техническа експертиза и свидетелските показания.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът визира като правни въпроси, обуславящи изхода на спора размера на присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД и критериите за определянето му, обстоятелството, че застрахователят е изплатил доброволно преди процеса сумата 5500 лв., при което присъденото обезщетение се явява изключително високо и несъответстващо на претърпените болки и страдания. Поддържа, че съдилищата противоречиво решават споровете, основани на чл.52 ЗЗД, налице са предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, за което липсва актуална съдебна практика.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е във връзка с изхода на спора, но при определяне му решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – характера на причинените на Б. М. М. увреждания, проведеното болнично и извънболнично лечение, последиците от уврежданията, настъпилото пълно възстановяване в настоящия момент и липсата от очаквани усложнения в бъдеще. В тази връзка е обсъдено и доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 5500 лв. преди процеса, като е прието, че то не репарира настъпилите увреждания, претърпените неимуществени вреди от което са много по-големи. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е на чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. При изискване на конкретна преценка, не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи, при които е извършена преценка на конкретните увреждания, на конкретно претърпените болки и страдания и конкретно необходимия размер на обезщетения за същите. Щом разрешението на въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, независимо от приложената съдебна практика, която е по казуси, обективно неидентични с настоящия. Не са налице и предпоставки за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага конкретни съображения за това /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а самото цитиране на законовата разпоредба не обуславя приложението й. Д. за липсата на практика в подкрепа становището на касатора не означава липса на практика по приложението на чл.52 ЗЗД, а изразява несъгласие на касатора с крайния изход на спора и желание за подмяна на основанията по чл.280 ал.1 ГПК с тези по чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо, тъй като законодателят разграничава двата вида основания, реда и последователността за произнасяне по тях.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210/14.02.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3132/2011 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.