4
гр. д. № 5143/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 659
София, 18.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5143/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Х. И. е подал касационна жалба срещу решение № 157 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 103/2015 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 8 от 13.03.2015 г. по гр. д. № 202/2014 г. на районен съд Момчилград, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Х. И. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът е придобил на основание давностно владение правото на собственост върху недвижим имот, с площ от 911 кв. м. в урбанизираната територия на [населено място], кв. 11, който съгласно направеното уточнение в проведеното на 03.12.2014 г. съдебно заседание е образуван от части от УПИ ІІІ, УПИ ІV и УПИ V, ведно с построената в него стопанска сграда на площ от 80 кв. м. и заснета в кадастралния план с пл. № 47. Сградата попада в УПИ ІV-общински и УПИ І-56 в кв. 11 по ПУП на [населено място]. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК е направено искане за допускане касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност. Иска се допускане на касационна проверка и по разрешените материалноправни въпроси дали при действието на ЗУТ може да се придобие по давност реална част от УПИ и дали изтеклият придобивен давностен срок води до автоматично придобиване на правото на собственост върху владяния имот. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с възприетото в ТР № 1 по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Намира, че не е налице основание за допускане до касационна проверка на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че ищецът е установил владение върху имот, който не е отразен в първия одобрения през 1981 г. регулационен план, който не е нанесен и в кадастралния, одобрен същата година. С техническа експертиза е установено, че имотът е ограден от към югозапад и частично от север. В него са изградени две стопански постройки – масивна с площ от 50 кв. м. и друга с площ от 8 кв. м. По регулационния план владяния имот представлява сбор от завладяни от ищеца части от УПИ ІІІ, УПИ ІV – общински и УПИ V-56. Тези имоти попадат в урбанизираната територия на селото определена с околовръстен полигон от 1963 г. УПИ отреден за имот пл. № 48 е записан в разписния лист на М. А., за УПИ ІV няма отреждане, а по данни от скицата е общински имот, УПИ V е отреден за имот пл. № 56 и записан на Б. Е..
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че парцелите са отредени за терен, за който предвижданията са да бъде урегулиран в три дворищни парцела. С пл. №№ 45 и 47 са заснети сгради, а не имоти, тъй като няма данни за границите на имотите, в които те са построени. Заявил е, че регулацията за квартала не е приложена, че собствениците на имоти в този квартал са установили владение върху притежаваните от тях преди изработването и одобряването през 1981 г. на кадастрална карта и регулационен план.
Ответникът по касация в отговора по исковата молба и в първото съдебно заседание е уточнил, че не е легитимиран да отговоря по иска, тъй като ищецът не владее негов имот, чужд имот. УПИ ІІІ-46 е застроен и има друг собственик, а УПИ ІV е общински. Двамата само ползват спорния имот за стопанска дейност. Ответникът владее 500 кв. м. (както е записано в доклада по делото), за които е направил искане за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ като наследник на Х. И., но с решение е отказано възстановяване правото на собственост поради това, че попада в урбанизираната територия на селото.
Ищецът е конкретизирал в първото съдебно заседание, че завладяният от него имот е наследствен, съставлявал е пасище в м. Т.”, с Х. И. и е бил внесен в кооперативното стопанство. След влизане в сила на ЗСПЗЗ е заявен за възстановяване. ОСЗ е отказала да възстанови имота поради това, че попада в урбанизираната територия на селото, както и че няма данни за индивидуализацията на притежаваната от наследодателя им земя.
От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът ползва този имот от 40 години, в него е била жилищна сграда, в която ищецът се е родил. Имотът е бил внесе в ТКЗС, но не е включен в блок на стопанството, а е оставен за ползване като дворно място. Старата сграда е била съборена преди 10-15 години и ищецът е построил в имота стопанска сграда – кошара, в която отглежда животни. В този смисъл са показанията на сестрата на страните Зелие М., която заявява, че имотът е бил на родителите им.
При така установените факти съдът е отхвърли иска като е приел, че завладяната от ищеца площ е образувана от реални части от урегулирани поземлени имоти. До отмяната на З. ищецът не е придобил право на собственост върху имота поради забраната установена в чл. 59 З. за придобиване на реални части от парцели на основание давностно владение. С влизане в сила на ЗУТ забраната е отпаднала, но владяната реална част следва да отговаря на изискванията за минимални размери и лице, установени в чл. 19 ЗУТ. По делото няма данни всяка една от владяните три реални части да отговаря на изискванията за минимални размери, поради което ищецът не е придобил право на собственост на посоченото оригинерно основания.
Правният извод е възприет от въззивния съд след обсъждане на доказателствата. Той също е намерил, че по делото не е установено всяка една от владяните реални части от трите парцела да отговаря на изискванията за самостоятелен имот, установени в чл. 19 ЗУТ.
за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Процесуалният въпрос за обсъждането на доказателства не обуславя основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на това е формирал правните си изводи. Въпросът не е решен в противоречие с възприетото в посоченото тълкувателно решение.
Поставеният материалноправен въпрос също е решен при точно прилагане на закона.
Одобрената кадастрална карта и регулационен план са първите за населеното място. Първият регулационен план е породил своето действие, изразяващо се в трансформиране правото на собственост от такова върху имот, в такова върху урегулиран имот (парцел при действието на З.). Регулационния план е имал относително действие за придадените по регулация имоти. Само в тази част той е подлежал на прилагане. Относителното действие се е трансформирало в безусловно действия от деня на прилагане на регулацията, способите за което са били заплащане стойността на придадения имот или законно завземане на придадените имоти. Ако в кадастралния план е била допусната грешка, поради това, че притежаваният от наследодателя на страните имот не е бил нанесен, за собственика или наследниците му е била налице правна възможност да се снабдят с документ за собственост на имота по реда на обстоятелствената проверка и да проведат процедура за нанасянето му в плана.
Установеното владение върху реални части от три урегулирани поземлени имота, не е породило вещно действие. Касаторът не е установил размерите на частите от имотите които владеят и дали те отговарят на изискванията за самостоятелен имот, установени в чл. 19 ЗУТ. Упражняваното владение върху реална част от УПИ ІV не може да породи вещноправно действие и поради това, че е наложен мораториум за придобиване право на собственост на имот частна общинска собственост на основание давностно владение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация С. Х. И. направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 16.09.2015 г., сключен с адв. Р. Х. от АК-К., възлизащи на сумата 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 103/2015 г. на Кърджалийски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [улица] да заплати на С. Х. И., ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [улица] сумата 500.00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: