ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 659
София, 21. май 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1147 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 311/01.12.2014 на Габровски окръжен съд по гр. д. № 414/2014, с което е отменено решение № 648/28.04.2014 на Плевенския районен съд по гр.д. № 7072/2013, като е отхвърлен предявеният иск за признаване незаконността на заповед № 244/11.11.2013 за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” по чл. 357 КТ.
Недоволен от решението е касаторът П. А. А. от [населено място], представляван от адвокат Д. Д. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да основе фактическите си констатации на събраните доказателства, като ги прецени по вътрешно убеждение и по материалноправните въпроси за задължението на работодателя по чл. 193 КТ да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание и налице ли е дисциплинарно нарушение, съответно виновно неизпълнение на трудови задължения на работника или служителя, за които се изисква компетентност, различна от очертаната в длъжностната характеристика, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се на Решение № 419/17.08.2010 на ВКС по гр. д. № 575/2009; Решение № 432/26.05.2010 на ВКС по гр. № 1322/2009; Решение № 576/30.09.2010 на ВКС по гр. № 700/2010; Определение № 263/23.02.2012 на ВКС по гр. № 1213/2011; Решение № 305/27.06.2012 на ВКС по гр. № 1110/2011.
Ответникът по жалбата Н. р. с., представляван от адвокат М. К. от ПАК, я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът работи при ответника като „Системен администратор” по безсрочен трудов договор. На ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед № 244/11.11.2013 във връзка с неизпълнение на поставената му задача относно изготвянето на справки за Инспектората към В. по наказателни дела, като в приложените към заповедта мотиви е посочено, че са допуснати редица грешки от страна на служителя при изготвяне на възложената справка и това е довело до невъзможност да се изпълни задачата в установения срок до 11.11.2013 г. (вследствие допуснати грешки, несъответствия и неотразяване на нанесени от председателя на съда корекции: липса на имена, основания за прекратяване на делата, несъответствие във въведените данни за персонала, съотношение съдии – персонал, отпуски, отработени дни и средно разгледани от съдиите дела; липса на информация по критерий правно основание на делата, ненанасяне на данни за основанията за прекратяване на делата, които са били налични в друга вече готова справка; неправилно изчисляване на средна натовареност на съдиите, поради несъобразяване на показателя за времето, през които са били в отпуск към общия брой дни, през които са били на работа и разгледаните от тях дела през съответната година). Съдът е приел, че се касае до нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на трудово задължение по длъжностната характеристика раздел I., т. 15 „да извършва и други действия, които са му възложени от административния ръководител”, както и че е спазена процедурата по изискване на обяснения, като това обстоятелство е установено от разпитаните в съдебно заседание на 03.04.2014 г. свидетели. С последващи заповеди № 253/14.11.2013 и № 278/29.11.2013 на служителя са наложени нови дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, като производствата по отделните искове са разделени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият матриалноправен въпрос, макар да обуславя решението, е разрешен в съответствие с установената практика, че задължението на работодателя по чл. 193 КТ се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения и не е подчинено на никакви формални изисквания, като работникът или служителят следва да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, без да е необходимо поканата за обяснения да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние и достатъчно е нарушението да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин. Вторият материалноправен въпрос не обуславя решението по делото, доколкото служителят притежава висше техническо образование и поставената задача не е била свързана с изискване на компетентност, различна от очертаната в длъжностната характеристика, още повече, че заеманата длъжност е в организационна връзка с председателя на съда, съдии и съдебни служители. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства, които установяват правнорелевантните факти, като прецени по вътрешно убеждение кои факти приема за доказани и кои не.
На ответникът по касацията Н. р. с. следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311/01.12.2014 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 414/2014.
ОСЪЖДА П. А. А. от П. да заплати Н. р. с. сумата 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.