ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 659
София, 23.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр. дело № 561 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частната касационна жалба вх. № 57694/09.VІІІ.2010г. на адвокат С. като процесуален представител на В. К. А. от София срещу определението на СГС от 13.VІІ.2010г. по гр.д. № 7114/2010г.
Ответниците по частната жалба Л. Д. Р. и Е. С. У., и двамата от София, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на атакуваното определение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното определение СГС е оставил без уважение частната жалба на В.А. срещу определението на СРС от 29.ХІІ.2009г. по гр.д. № 8764/2009г., с което е оставена без разглеждане молбата му за спиране на основание чл.523 ал.2 във вр. с чл.524 от ГПК на изпълнението по изп.д. № 200986304000009 на ЧСИ С. Х. с район на действие СГС и производството по делото е прекратено. Въззивният съд е взел предвид, че изпълнителното дело е образувано по молба на Л. Р. срещу Е. У. въз основа на изп.лист, издаден на 06.Х.2008г. на основание заповед за изпълнение от 25.ІХ.2008г. по ч.гр.д. № 21315/2008г., както и твърдението на А., че е придобил имота, предмет на изпълнението, по давност през 2006г. При тези обстоятелства е прието, че А. не е легитимиран да иска спиране на изпълнението по реда на чл.523 ал.2 от ГПК с оглед на твърдението му, че владее имота преди завеждането на делото, по което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, и че той има възможност в случай, че бъде извършен въвод, да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ал.5 от ГПК. Ето защо молбата му за спиране на изпълнението е процесуално недопустима.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след даденото му от въззивния съд указание, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Изложени са съображения, че изводите на КС по к.д. № 4/2009г. относно основанията за касационно обжалване са, че “в крайна сметка става дума за решения по процесуален и материалноправен въпрос, които да са от значение за прилагането на закона за уеднаквяване на практиката в бъдеще, т.е. до известна степен текстът на т.3 се припокрива с този в т.2”. Представени са две определения на състави на Кърджалийския окръжен съд /№ 551/13.VІІІ.2009г. по д. № 0238/09г./ и на П. окръжен съд от 20.ІІ.2009г. /без посочено дело/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал по посочения начин процесуалноправният и/или материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на СГС, Т. отделение, № 10507 от 13.VІІ.2010г. по ч.гр.д. № 7414/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: