6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр. София, 23.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1364 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, представляван от адв. П. Д. срещу решение № 643 от 22.02.2017г. по в.т.д. № 1559/2016г. на САС, ТО, 5 състав в частта, в която след отмяна на решение № 1168 от 17.07.2015г. по т.д. № 57/2013г. на СГС, ТО, VI-11 състав касаторът е осъден на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД да заплати на Институт по електроника при Б. сума в размер на 350 000 лева – част от финансиране по договор № ДО 02-112/15.12.2008г., както и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 26 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че насрещният иск е основан на твърдения за нищожност на анекс № 1/2010г. поради подписването му от ръководителя на проекта по принуда, поради подписването му еднолично от упраителя на фонда без решение на изпълнителния съвет, както и поради антидатирането му и противоречието му с нормативната уредба. С оглед на това счита, че с насрещната искова молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.27 ЗЗД – за унищожаемост на посочения анекс като сключен при принуда/заплашване на ръководителя на проекта, иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността на анекса поради сключването му от лице без представителна власт и осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на дължимата по основния договор сума в размер на 350 000 лева. В тази връзка поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по първия иск, по втория е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, приемайки, че искът е с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вместо с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД /ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/, определяйки тази правна квалификация въз основа на обстоятелства, които страната не е посочила и произнасяйки се по този начин по непредявен иск. По тези съображения поддържа, че въззивното решение е недопустимо. Поддържа още, че предявеният иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД е недопустим, тъй като предвидената в тази разпоредба висяща недействителност е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания, а другата страна по договора няма право, респ. правен интерес да се позове на недействителност, а още по-малко такъв интерес е налице за трети за договора лица. Излага съображения за неправилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е обсъдил и установил вида на сключената сделка, която попада в приложното поле на търговските сделки, по отношение на които важат специалните правила на ТЗ, в това число чл.301 ТЗ. Поддържа, че от събраните гласни доказателства се установява, че изпълнителният съвет на фонда не само не се е противопоставил на сключването на анекса, но е извършил и правни и фактически действия по изпълнението му, както и с оглед твърденията в отговора е налице изрично потвърждаване на анекса. Поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие и с чл.5, ал.6 от договора № ДО 02-112/3008г., в който страните са се съгласили, че пълното изплащане на остатъка за II етап зависи от наличието на финансови възможности от страна на фонда, каквито не са били налице, видно от писмо № 9101/20/16.11.2010г. на управителя на фонда. Излага доводи за неправилност и на изводите на въззивния съд по отношение изискуемостта на вземането поради противоречието им със закона и събраните доказателства. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед произнасяне от въззивния съд по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
I.1. При какви условия настъпва окончателната недействителност при договор по чл.29, ал.4 ЗННИ, сключен без представителна власт – дали с позоваването на недействителност от представлявания, респ. отказ да потвърди действията на представляващия по реда на чл.42, ал.2, пр.2 ЗЗД или се прилага нормата на чл.303 ТЗ и недействителността настъпва, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването?
I.2. При предявен насрещен иск за осъждане на ищеца да заплати задължение по договор, с релевирани твърдения от ответника за недействителност на сключен въз основа на него анекс поради липса на представителна власт на представляващия, с когото той е договарял, отговорът на исковата молба на ищеца – ответник по насрещния иск по чл.131 ГПК, с който се оспорва твърдението за недействителност, респ. се потвърждава сключването и действието му, има ли значението на писмено потвърждение на извършените от представляващия действия без представителна власт по смисъла на чл.42, ал.2, предл.2 ЗЗД?
II. Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление № 1 от 10.11.1985г. на П. и ТР № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Как се определя спорното материално право, съответно какъв е предметът на делото и търсената от ищеца защита, длъжен ли е съдът с решението да се произнесе по заявените от ищеца искания и твърдения и може ли да излезе извън спорния по делото предмет?”
III. Касаторът твърди също, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 19.05.2004г. по т.д. № 1/2004г. на ОСГТК на ВКС, решение № 249 от 23.07.3010г. по гр.д. № 92/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 337 от 14.10.2014г. по гр.д. № 3598/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 285 от 28.09.2011г. по гр.д. № 1033/2010г. на ВКС, III г.о., решение № 215 от 25.01.2011г. по гр.д. № 196/2010г. на ВКС, II т.о., по следния материалноправен въпрос: „За вида недействителност на договор, сключен от лице без представителна власт по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД”, приравнявайки я на абсолютната нищожност поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД.
IV. Касаторът обосновава и противоречие с практиката на ВКС, изразена в т.4 на ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д .№ 5/204г. на ОСГТК на ВКС и решение № 113 от 31.05.2012г. по гр.д. № 1677/2010г. на ВКС, IV г.о., по въпроса за процесуалните предпоставки за допустимост на предявения от Инситута по електроника иск за установяване недействителността на анекс № 1/2010г. поради липса на представителна власт на управителя да го сключи при липса на правен интерес от предявяване на този иск.
Ответникът Институт по електроника при Б. оспорва касационната жалба, като излага съображения за неоснователност на изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск, е обсъдил събраните доказателства и е приел за безспорно, че страните са обвързани от договор № ДО 02-112 от 15.12.2008г. за финансиране на научноизследователски проект на тема „Национален център по биомедицинска фотоника“ със срок за изпълнение 24 месеца на два етапа, на основание на който Фондът е изплатил авансово на изпълнителя 1 000 000 лева, както и че между страните е сключен анекс № 1/2010г., с който се редуцира размерът на финансирането на II етап от проекта с 50% и съответно на изпълнителя е преведена сума в размер на 350 000 лева. Въззивният съд е счел за изцяло съобразен с разпоредбата на чл.29, ал.3 от Закона за насърчаване на научните изследвания /ЗННИ/ извода на първоинстанционния съд за недействителност на подписания между страните анекс. Изложил е съображения, че този извод не може да бъде разколебан от представените пред въззивната инстанция доказателства, тъй като, от една страна, са приети извън правилата на чл.266 ГПК, а от друга – не са годни да установят сочените от „Фонд „Научни изследвания“ обстоятелства за наличие на конкретно решение, взето от Изпълнителния съвет на Фонда, за промяна на сключения между страните договор. С оглед преценката за невалидност на анекса, въззивният съд е приел, че договореното между страните е останало такова, каквото е посочено в основния договор, съответно Фондът като възложител следва да преведе на изпълнителя Институт по електроника при Б. остатъка от сумата до 1 700 000 лева, а именно – спорните 350 000 лева. Въззивният съд е взел предвид съставения като Приложение № 2 към договора финансов план за цялата договорена сума от 1 700 000 лева и е изложил съображения, че изискуемостта на вземането за сумата, предвидена за финансиране на втория етап от програмата, е обусловена от изпълнението и отчитането на дейността по първия етап. Приел е, че ответникът по насрещния иск – възложителят, не е изложил правно релевантни факти, нито е представил доказателства, от които да се направи извод за конкретни факти, водещи до невъзможност да се преведе сумата за втория етап от договора в нейната цялост, като по отношение на писмо № 9101/20 от 16.11.2010г. е посочил, че е общо формулирано и не е цитирано като основание за валидно редуциране на сумата по договора в анекс № 1/2010г. По отношение на претенцията за лихва въззивният съд е приел, че при липса на конкретен падеж на задължението, такава се дължи, считано от получаване на покана.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Поставените от касатора въпроси по т. I, т. III и т. IV не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не съответстват на мотивите му. Въззивният съд не е приел, че сключеният между страните анекс № 1/2010г. към договор № ДО 02-112 от 15.12.2008г. е нищожен поради липса на съгласие, тъй като е сключен от лице, което не е разполагало с представителна власт, а е обосновал извода си за недействителност на анекса с неспазване на изискванията на чл.29, ал.3 ЗННИ, според който Изпълнителният съвет на Фонд „Научни изследвания“ с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства, съобразявайки липсата на решение, взето от Изпълнителния съвет на фонда, за промяна на сключения между страните договор. Въззивният съд не е обосновал изводите си със съображения за сключване на анекса без представителна власт и не е излагал съображения във връзка с приложението на чл.42, ал.2 ЗЗД или чл.26, ал.2 ЗЗД, нито е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, а само е споделил крайния му извод за недействителност на анекса. Поради това поставените въпроси, доколкото се отнасят до вида недействителност при сключване на договор без представителна власт, потвърждаването на такъв договор и защитата на засегнатата страна, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Формулираният в т.II процесуалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът е поставен във връзка с твърденията на касатора, че предявените от ответника насрещни искове са за унищожаемост на анекса като сключен при принуда/заплашване на ръководителя на проекта, иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността на анекса поради сключването му от лице без представителна власт и осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на дължимата по основния договор сума в размер на 350 000 лева, като въззивният съд не се е произнесъл по първия иск, а по втория е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, приемайки, че искът е с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вместо с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД /ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/, определяйки тази правна квалификация въз основа на обстоятелства, които страната не е посочила и произнасяйки се по този начин по непредявен иск. В случая не е налице произнасяне по непредявен иск, тъй като въззивният съд се е произнесъл по предявения насрещен осъдителен иск въз основа на поддържаните от ищеца твърдения, обосноваващи осъдителната му претенция. Не са предявени насрещни искове за унищожаване на анекса и за обявяване на недействителността му, каквито доводи излага касаторът, а само осъдителен иск, основан на твърдение за нищожност на анекса поради липса на решение на Изпълнителния съвет на фонда, видно от направеното в с.з. на 11.02.2015г. уточнение на иска. Въззивният съд се е произнесъл по тези твърдения и формулираното във връзка с тях искане, прилагайки относимите материалноправни норми и определяйки правната квалификация на заявените права и възражения. Поради това поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, отнасящ се до определяне на спорното материално право, предмета на делото и търсената от ищеца защита и до задължението на съда с решението да се произнесе по заявените от ищеца искания и твърдения, като предпоставен от твърдения, които не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
При липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 350 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 643 от 22.02.2017г. по в.т.д. № 1559/2016г. на САС, ТО, 5 състав.
ОСЪЖДА Фонд „Научни изследвания“, [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. П. Д. да заплати на Институт по електроника – Б., [населено място], [улица] сумата 350 лева /триста и петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: