О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София 23.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1295 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Б. чрез пълномощник адв.Бл.Б. срещу решение № 367 от 12.11.12г.,постановено по в.гр.дело № 864/12г.на Окръжен съд – Перник,с което е потвърдено решение № 194 от 17.09.12г.,постановено по гр.дело № 830/12г.на Районен съд- Радомир.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск против Р. М. Б.,неин баща,за заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв,считано от 1.11.11г.до настъпване на причини за изменението или прекратяването й,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата Р. Б. чрез пълномощник адв.Т. П. моли да не се допуска касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният иск с правно основание чл.144 СК е неоснователен,тъй като доходите на ответника са под прага на минималната работна заплата и плащането на издръжка на пълнолетната му,но все още учаща дъщеря би представлявало затруднение за него,още повече,че има и малолетна дъщеря,чиято издръжка законът поставя на първо място.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1 и т.3 от посочената разпоредба.Изложените аргументи,че въззивният съд е следвало да обсъди и анализира всички доказателства по делото и доводите на страните, касаят правилността на въззивното решение,а не са основания за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 367 от 12.11.12г.,постановено по в.гр.дело № 864/12г.на Окръжен съд –Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.