ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 659
гр. София, 27.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 886/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Д. и Г. П. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 1267 от 11.07.12г., постановено по гр.д.. № 3458/11г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, в частта, с която са уважени предявените срещу тях искове по чл.109 ЗС с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.З ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 411 от 09.02.10г. по гр.д. № 3913/09г. на Пловдивския районен съд, XVII с-в, в частта, с която Е. А. Д. и Г. П. Д. са осъдени на основание чл.109 ЗС да премахнат вратата на стълбищната клетка между първи и втори жилищен етаж на построената в УПИ 111-406, кв.З по плана на [населено място] жилищна сграда и да извършат уплътняване на подовия сифон в банята на жилището си на втория етаж от същата сграда по предявените от Д. Р. К., Д. Г. К. и З. Д. К. насрещни искове.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците по тези искове са собственици на намиращото се на първия етаж на жилищната сграда жилище, а ответниците са собственици на жилището, намиращо се на втория етаж на сградата и че монтираната врата между двата етажа на стълбищна клетка препятства достъпа на ищците до общото стълбище и до съсобствения на страните таван на сградата, състоящ се от четири складови и една санитарно помещение. Прието е също, че намиращият се в банята на ответниците подов сифон е недобре уплътнен и предизвиква теч по тавана в банята на ищците, поради което предявените искове са уважени.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.З, т.l ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.l, т.2 и т.З ГПК по въпросите: допустимо ли е в производство, образувано по искане за реално разпределение на ползването на съсобствено дворно място, да се разглеждат насрещни искове по чл.l 09 ЗС с предмет обекти, намиращи се в съществуващата в същото дворно място сграда в режим на етажна собственост и следва ли ищецът по такава претенция да докаже пречките, които възникват за него за упражняване правото му на собственост.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.l ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТ, т.l разяснения
посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС не разполага с правомощия да извежда правния въпрос от изложението по чл.284, ал.З, т.l ГПК, респ., от касационната жалба, а може единствено да го уточни.
В случая по първия поставен от касаторите правен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като с исковата молба, наред с предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на дворното място, са предявени и искове по чл.109 ЗС отнасящи се до първия етаж на жилищната сграда и изградени в дворното място постройки, по които е налице произнасяне от районния съд и първомистанционното решение е влязло в сила. Ето защо този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че представената незадължителна практика на ВС (Р № 899 по гр.д..№ 421/85г. и опр. № 175 па ч.гр.д. № 2180/76г. не се отнася до него.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и представената във връзка с втория поставен въпрос незадължителна практика (Р по гр.д.. № 1495/04г. на СГС, Р № 1506 по гр.д.№1364/92г. на ВС и Р № 411 по гр.д. № 2190/98г.) според която ищецът по предявен иск по чл.109 ЗС трябва да докаже наличието на неоснователно противоправно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственик в пълен обем, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че тези предпоставки в случая са установени.
Във връзка с другото релевирано основание за допускане на
касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.З ГПК не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 предпоставки, които в случая липсват.
С оглед на казаното подадената от касационна жалба Е. А. Д. и Г. П. Д. не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.З ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 1ОО лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, П г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1267 от 11.07.2012г., постановено по гр.д.№ 3458/11г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в.
О с ъ ж д а Е. А. Д. и Г. П. Д. от [населено място] да заплатят на Д. Р. К., Д. Г. К. и З. Д. К. от [населено място], Пловдивска област сумата 1ОО лв. /сто лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: