1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София, 27.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 393/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Я. и П. Д. Я., приподписана от адв. Г. от АК П. срещу въззивно решение №88 от 18.01.2012г. на ПОС, постановено по в.гр.д.№ 2288/2012год. С това решение е потвърдено решение № 317 от 20.06.2011 година на Районен съд – [населено място] по гр. д. № 458/2006 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Х. Я. и П. Д. Я. против [фирма] иск за делба на недвижим имот : УПИ … в кв…. по плана на [населено място] с площ 15000кв.м.,находящ се на [улица]при граници : от запад – [фирма], от север ул.”т. Р.”, от юг-дере, от изток – У.., при квоти 2250/15000 ид.части за ищците и 12750/15000 ид.части за ответника.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и допускане на делба при посочените квоти.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпросите : “ приложима ли е нормата на чл.17а ЗППДОП за общински предприятия , както и по отношение на собственост на кооперации” и “ може ли чл.116 ЗЗД да се тълкува разширително”. Според касатора тези въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата и даденото от въззивния съд разрешение противоречи на даденото в приложените решения ,постановени по реда на ГПК/отм/ , като са и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото . Сочи се в изложението и чл.280 т.3 ГПК по въпроса “каква е ролята на извънсъдебното признание за наличие на съсобственост“ с твърдението, че произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за създаване на актуална съдебна практика със съвременно тълкуване.
Ответната страна взема становище, че не следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Не са налице обаче основанията на чл.280 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните :
Производството е за делба-първа фаза по допускането.
Ищците – настоящи касатори, претендират да са собственици на 2250 кв.м. от процесния имот на основание покупко продажба , обективирана в нот.акт №1 /2000г. С този нотариален акт №.., том .., peг. №…, дело №… от ..г. на нотариус Н. Н., ищецът Н. Х. Я., по време на брака си с П. Я., е закупил от Н. П. К., Х. К. С. и Д. К. С. 2250/15000 идеални части, а съобразно квадратурата по скица -2250/12150 идеални части от НИВА с площ 15 дка, а по скица – 12150 дка, находяща се в землището на [населено място], Пловдивска област в местността „Бяла река”, съставляваща имот с планоснимачен номер … в квартал … по регулационния план на [населено място], който имот участва в парцел I. с площ от 2250 кв.м., а в парцел…. с площ от 9710 кв.м., при граници и съседи на имота: от север — околовръстен път, от изток – имот с пл. №… – О. „Г. Д.”, от юг — дере, от запад — имот с пл. №…. – С. – ДК – К.. По отношение на праводателите си ищците – купувачи по цитирания нотариален акт поддържат, че същите притежават собствеността върху имота на основание реституция по ЗСПЗЗ. В тази връзка се позовават на влязло в сила на 18.11.1994г. съдебно решение на Районен съд – Карлово по гр.д. №1617/1994г., постановено в производство по реда на чл.14 ал.З от ЗСПЗЗ, с което е потвърдено решение №…, взето с Протокол №… от …..г. на О. – К. по молба -заявление №…. от ….г. в частта му, с която на наследниците на П. Н. К. е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи възстановими стари реални граници върху нива от 15.2 дка в землището на [населено място], в местността „Б”. Въз основа на това съдебно решение е издадено решение №… от ……г. На ….г. праводателите на ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост /Н.а. №…, т…., дело №…/…../, а в удостоверение за допълнително пояснение по решение №….. от …..г. относно цитираната по-горе нива от 15 дка, имот пл. №…. в кв….. по плана на [населено място] от ….г. са отбелязани ограничения на ползването по ЗТСУ: имот пл.№… участва в [улица] кв.м. Евентуално ищците поддържат, че са придобили собствеността на основание изтекла пет годишна придобивна давност. Ответното дружество е оспорило иска за делба с възражението, че ищците не са съсобственици на имота.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което искът за делба е отхвърлен, въззивният съд е приел, че Н. Х. Я. и П. Д. Я. не притежават правото на собственост върху претендираната част от имота, поради това, че праводателите им не могат да се легитимират като собственици на основание земеделска реституция. Този извод е обоснован с това, че решението, постановено по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ не изчерпва въпроса за реституцията и индивидуализацията на имота и в тази връзка съдът не е обвързан от него; че спорният имот е част от парцел ІІІ и няма земеделски характер – процесният имот е в урбанизирана територия, част е от терен, отреден още през 1966г. за производствени нужди на О. “Г. Д.” и обслужващ сградите в него, поради което и решението за земеделска реституция е непротивопоставимо на ответника; че предмет на решението на органа по земеделска реституция е земеделска земя в стари възстановими реални граници, а с оглед установеното, че и изложено по-горе досежно загубването на земеделския характер, включването му в урбанизираната територия и наличното застрояване, същият не е подлежал на реституция като земеделска земя в стари реални граници. С оглед осъществения косвен контрол за материална законосъобразност на реституционното производство е обосновал извод, че праводателите на ищците не се легитимират като собственици по силата на земеделска реституция и сделката , обективирана в нотариалния акт за продажба няма транслативен ефект. Посочил е и това, че към датата на влизане в сила на решението, постановено по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ е действала и нормата на чл.17 а ЗППДОП, а видно от А. №… от …..г. , УПИ … в кв…., бивша собственост на О. “Г. Д.” е включен в капитала на ответното дружество. Съобразно това като допълнителен довод за отхвърляне на иска е посочил извода си, че към настоящия момент УПИ .. в кв…., част от който е и процесния имот, е собственост на ответника. Счетено е за неоснователно и евентуалното придобивно основание, на което се позовават ищците. В тази насока съдът е обосновал решаващия си извод с това, че ищците не са доказали в процеса да са упражнявали непрекъснато владение в срок по-голям от пет години, както и, че не са установили владението да е било необезпокоявано.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси “приложима ли е нормата на чл.17а ЗППДОП за общински предприятия , както и по отношение на собственост на кооперации” не са обуславящи изхода на спора. Доколкото в мотивите си съдът позовавайки се нормата на чл.17а ЗППДОП е обосновал извод, че собствеността върху целия имот е в патримониума на ответника, въпросите са важни, но не са обуславящи крайния резултат. Изводът на съда, че ищците не са собственици на съответната част от имота е достатъчно и самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията / във връзка с този извод не са релевирани основания по чл.280 ГПК/ и евентуална промяна в изводите, касаещи правата на ответника, не би променила крайния резултат по спора. При липса на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичните такива, поддържани от касаторите.
Не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване и във връзка с останалите два въпроса – “ може ли чл.116 ЗЗД да се тълкува разширително” и “каква е ролята на извънсъдебното признание за наличие на съсобственост“. В. съд не е дал с акта си разрешение по този въпрос и същият не е обуславящ изхода на делото. Поддържаното от ищците твърдение за изтекла кратка придобивна давност е счетено за неоснователно поради това, че не е установено владението на последните на имота да е продължило в изискуемия от закона срок и същевременно да е било необезпокоявано. Съдът не е формирал извод за спиране на давността и не е изразявал становище в тази насока. Останалите доводи във връзка с този въпрос, досежно превратно и необективно обсъждане на доказателствата по същество са касационни основания – оплаквания за неправилност и необоснованост на акта, които като такива не подлежат на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.производството по допустимост на касационното обжалване. Не е засяган, обсъждан и разрешаван от съда и вторият въпрос за наличие или не на извънсъдебно признание. Предвид изложеното не се дължи произнасяне по въпроса за специфичните основания за допустимост на касационното обжалване, поддържани от касаторите.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват. Своевременно е направено искане за присъждане на разноски от ответника – касаторите следва да му заплатят сторените такива в касационното производство в размер 1200лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №88 от 18.01.2012г. на ПОС, постановено по в.гр.д.№ 2288/2012год.
ОСЪЖДА Н. Х. Я. и П. Д. Я. да заплатят на [фирма] сторените разноски в касационното производство в размер 1200лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: