3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр. София,03.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2690 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Юробанк България” АД срещу определение № 262 от 17.07.2018г. по т.д. № 1808/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от банката касационна жалба срещу решение № 2266 от 11.04.2018г. по в.гр.д. № 10673/2017г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.3 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 20 000 лева – цена на иска. Твърди, че вземането, предмет на иска, не е породено от търговска сделка. На следващо място се поддържа, че делото не е търговско, тъй като не попада в която и да е от хипотезите на чл.365 ГПК. Излагат се съображения, че доколкото ищецът по осъдителния иск се е позовал на неравноправност на клаузи в договора за кредит по чл.143 ЗЗП в качеството си на потребител, спорът е граждански, а не търговски. Сочи се, че предявеният осъдителен иск е квалифициран от съда по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за неоснователно обогатяване, а не като вземане, произтичащо от търговска сделка по см. на чл.365 ГПК. Въз основа на това се извежда, че след като искът се основава на неоснователно обогатяване, което е гражданско правен институт, а не институт на търговското право, спорът следва да бъде определен като гражданскоправен, като чл.365 ГПК не включва искове за неоснователно обогатяване.
Ответникът по частната жалба, Н. Х., излага съображения за неоснователност на жалбата, поради което моли да се потвърди обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба срещу решението на въззивния съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск е под законодателно определения в чл.280, ал.3 ГПК размер от 20 000 лева, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземането, предмет на решението, а именно вземане по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за сумата от 16 043,42 лева (левовата равностойност на 9141,09 щвейцарски франка), надплатена договорна лихва по договор за кредит. Посочено е, че с оглед очертания от законодателя обхват на търговските спорове по чл.365, т.1 ГПК, включващ и правоотношения по повод действителността на търговски сделки, както и осъдителни искове за вземания въз основа на тях, предмет на делото се явява вземане, породено от търговска сделка.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 3 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.3 ГПК.
На първо място, „търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява само с „търговски спор” по см. на глава XXXII от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1, т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава XXXII ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава XXXII ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава XXXII ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.3 ГПК цена на иска от 20 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание. Следва да се има предвид, че процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове не определя делото като гражданско.
В исковата молба се иска връщане на надплатена договорна лихва по договор за кредит, поради неравноправност по чл.143 ЗЗП на клаузи от договора във връзка с определянето на размера на лихвата. Следователно, в настоящия случай предмет на делото са права, свързани с недействителност на клаузи от търговска сделка, поради което по арг. на чл.365, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.286, ал.2 и чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, делото е търговско. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в обхвата на чл.365, ал.1, т.1 ГПК не попада иска по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за връщане на дадено при първоначална липса на основание, поради нищожност на клаузи от търговски договор. В цитираната разпоредба изрично е посочено, че търговските спорове обхващат искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до действителността на търговска сделка. Фактът, че едната страна по договора е потребител, е ирелевантен относно търговския характер на сделката, за който от значение са единствено критериите, заложени в чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. Съгласно чл.286, ал.2 ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват, търговски са всички сделки, посочените в чл.1, ал.1 ТЗ, сред които са и банковите сделки.
Следва да се има предвид, че обжалваемостта на съдебните актове по ГПК произтича от закона, а не от посоченото в акта, поради което погрешното отбелязване във въззивния акт, че същият подлежи на касационно обжалване, не обвързва ВКС при извършване на преценката относно приложението чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска под 20 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.3 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262 от 17.07.2018г. по т.д. № 1808/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.