3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София, 30.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3154/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] – [населено място] против решение №1662 от 29.07.2014г. по гр.д.3836/13г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи по съществото на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил въпросите : „Каква следва да е правната квалификация от страна на съда при положение, че по делото са събрани безспорни писмени доказателства, от които е видно че се касае за деяние, което представлява обсебване по реда на чл.194 от НК, а в постановление за спиране на наказателното производство деянието е квалифицирано като кражба по чл.195, ал.1 т.4 вр. чл.194,ал.1 НК. Доколко е задължителна за съда правната квалификация на деяние дадено в постановление за спиране за спиране на наказателното производство. Може ли на базата единствено на постановление за спиране на досъдебното производство да се приеме, че е налице противозаконно отнемане по чл.195,ал.1, т.4 вр. чл.194,ал.1 от НК”. След като е поставила тези въпроси, страната лаконично е развила оплакване, че били налице две противоречиви решения – на първата и втората инстанция, като съдилищата приели различна правна квалификация на осъщественото деяние.Накратко е развито разбирането на страната за неправилност на решението на САС, поради това, че „ реално дерогира” общите условия, с които изрично е изключено като покрит застрахователен риск обсебването.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.С оглед така изяснената със задължителна практика дефинитивност на общото основание, от формулираните от касатора въпроси би могло да бъде изведен правен въпрос въпреки фактическия им и общ характер, но това би установило само общото основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед представеното изложение, се налага извод, че страната, макар и формулирала въпроси не ги е поддържала като разрешени при условията на лимитивно изброените хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Не са развити каквито и да било доводи свързани с така очертаните основания по текста, поради което не може да бъде направен извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос е само една от предпоставките за допускане до касационно обжалване на атакуваното решение, като страната е задължена да изложи аргументи и да установи и допълнителното основание по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК хипотези. Твърденията и изложените оплаквания свързани с неправилност на обжалвания съдебен акт, както и изразеното недоволство от постановения правен резултат, следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което не са предмет на производството по чл.288 ГПК. Не обосновава валиден довод за наличие на допълнителен критерий и посочването на противоречие между постановените решения на САС и СГС, които не са индивидуализирани, но от общия контекст на краткото изложение може да бъде направен извод, че се визират решенията постановени по конкретния правен спор. Този довод е неотносим към настоящето производство, тъй като е ирелевантен спрямо предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Решенията, постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни/ какъвто е случаят с акта на първата инстанция/, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това, тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
Неправилността на решението на САС, в каквато насока е лаконичния довод на касатора, дори и да бъде приета за установена не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет Отмяната на неправилното решение може да бъде осъществена само след като бъде допуснато касационно обжалване, поради което касаторът е бил задължен да постави релевантния правен въпрос и да го съобрази с една от хипотезите очертани в чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Като не е направил това,както вече бе обсъдено, решението с оглед действащата императивна процесуална уредба за селектиране на касационните жалби, не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1662 от 29.07.2014г. по гр.д.3836/13г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: