ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 659
София, 25.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 139/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Х. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1* от 21.10.2009 год. по гр. д. № 1681/2009 год., с което е потвърдено решение № 294 от 07.05.2009 год. по гр. д. № 498/2007 год. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката против Синдикална организация „Подкрепа” п. „Кумерио Мед” АД гр. П. с правно основание чл. 226 КТ за заплащане на сумата 3600 лв. – парично обезщетение за безработица за периода от м. октомври 2002 год. до м. юни 2004 год.; сумата 8500 лв. представляваща сбор на месечни пенсии за периода от м. юни 2004 год. до м. март 2007 год., които Х. би получила, ако се беше пенсионирала и сумата 3000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката не е извела материалноправен въпрос, който да е разрешен с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или който да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – хипотези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК посочени в изложението, като основание за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че отговорността по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ произтичала от закона и поради това не било необходимо ищцата да предприема действия спрямо работодателя, за да и бъдат издадени документите, удостоверяващи факти свързани с трудовото правоотношение. Твърди, че разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КТ е предназначена да гарантира възмездяване на вредите, които работникът търпи от ненадлежното упражняване на удостоверителната функция на работодателя. Представя решение по гр. д. № 903/94 год. на ВС по приложението на чл. 226, ал. 1 КТ, според което нормата на чл. 226, ал. 1 КТ не допуска удостоверяване на факти извън такива по сключения трудов договор.
Ответникът Синдикална секция „Подкрепа” п. „Аурубис България” АД – новото фирмено наименование на „Кумерио Мед” АД оспорва наличието на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване на посочените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК хипотези. Излага съображения и по същество в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 226, ал. 1 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съдът отхвърлил исковете на жалбоподателката като приел, че след прекратяване на трудовия договор с ищцата към 30.10.2000 год., тя продължила да работи п. ответника на друга длъжност до 04.12.2000 год. Трудовата книжка е била предадена на ищцата с отразяване на трудовия и стаж в Синдикална секция „Подкрепа” към ответното дружество, без да е бил положен правоъгален печат, който не е задължителен реквизит на записванията в трудовата книжка, но съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съдът е посочил, че в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е поискала от работодателя, а той е отказал да оформи именно по този начин отразяване в трудовата книжка на данните. Същата не е доказала, че е поискала от работодателя документ, който да представи пред Бюрото пред труда, за да получи помощ за безработица и такъв, и е бил отказан, нито е установила, че се е регистрирала като безработна. Не е установила и правото си на обезщетение като безработна, предвид наличие на доказателства, че е вписана като едноличен търговец – чл. 72, ал. 1, т. 4 Закон за закрила п. безработица и насърчаване на заетостта от 1997 год. (отм.), чл. 68, ал. 1 от същия закон. При тези данни, от правна страна съдът посочил, че по делото не е доказано неправомерно упражняване на удостоверителната функция на работодателя – недаване на необходими документи удостоверяващи факти свързани с трудовото правоотношение, от което да са произтекли претендираните от ищцата имуществени вреди за сумата 3600 лв., който иск подлежи на отхвърляне.
По претенцията за заплащане на обезщетение от неполучена пенсия, поради неиздаване на удостоверения УП 30 и УП 2 за периода м. юни 2004 год. – м. март 2007 год., съдът е посочил, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст едва в края на 2007 год. През релевираният в исковата молба период ищцата не е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, п. което тя не би могла да търпи вреди от неполучаване на пенсия през същият период. Това прави претенцията и за обезщетение в размер на 8500 лв. неоснователна. Такава е и претенцията за неимуществени вреди, поради липса на доказателства за претърпени от ищцата болка и страдания. При тези съображения, съдът отхвърлил трите претенции на ищцата, като неоснователни.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както се посочи, не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил решаващата воля на съда за неоснователността на исковете, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърденията имат отношение към фактите по делото и не съставляват основание за допускане на касационна обжалване. Липсата на изведен правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно хипотезите на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК е основание да не се допусне касационно обжалване на решението. Касационният съд не може, изхождайки от данните по делото, сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна.
В тежест на касаторката следва да се присъдят направените от ответника съдебни разноски за касационното производство в размер на 750 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав а трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 21.10.2009 год. по гр. д. № 1681/2009 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. А. Х. да заплати на Синдикална секция „Подкрепа” п. „Аурубис България” АД гр. П. разноски за касационно производство в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ