О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4909 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. Д. от гр. Б., против решението от 21.07.2008г., постановено по гр.д. №816/2006г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която след като е отменено решението от 22.07.2005г. по гр.д. №272/2003г. на Балчишки районен съд, е уважен иска на Д. Д. П. срещу Д. П. Д. и Е. Х. Д. с правно основание чл.108 от ЗС.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. Д. П. оспорва жалбата като неоснователна. Е. Х. Д. не взема становище
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК релевира въпроса за момента, от който започва да тече придобивната давност по отношение на земеделски земи: от момента на предаването на тези земи с протоколи на правоимащите, преди постановяване на конститутивното решение по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ или от момента на съставяне на протокола за въвод във владение, издаден въз основа на това решение. Въпросът не е съществен за изхода на конкретния спор – дали началният момент на владението е през 1992г. или през 1994г., тъй като съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ не се зачита изтеклата придобивна давност за имоти, които подлежат на възстановяване по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ. За тези имоти придобивната давност започва да тече от деня на влизане в сила на посочената разпоредба – обн. ДВ, бр.107 от 18.11.1997г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят релевира и въпроса дали промяната в изложените обстоятелства, на които ищецът основава иска си, представлява изменение на исковата молба или уточнение. Касаторът счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата само когато му противостоят постановени от ВКС в противоположен смисъл решения, но в касационната жалба не са посочени такива решения. Неоснователни са и доводите, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно нормите на чл.129, ал.2 от ГПК/чл.100, ал.1 ГПКотм./ и чл.214, ал.1 от ГПК/чл.116, ал.1 ГПКотм./, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване и по приложението на които има установена съдебна практика.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.07.2008г., постановено по гр.д. №816/2006г. на Добрички окръжен съд, по касационна жалба на Д. П. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: