2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 11.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 34/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от К. А. А. от [населено място] чрез адвокат С. К. А., срещу определение № 1492 от 02.11.2012 г. по ч. гр. д. № 916/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което без уважение е оставена частната жалба /молба/ срещу определение от 26.09.2012 г. по гр. д. № 5260/2012 г. на Плевенския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателката иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд намерил, че, макар и озаглавена „искова молба”, подадената от ищцата не съдържа белезите на такава, а обективира несъгласието й със съдебен акт, постановен от Върховния касационен съд на РБ. Това налага прекратяването на образуваното производство, както е приел и районният съд.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационно обжалване на определения от категорията на обжалваното се допуска, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 3 и чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се на определенията по настоящото дело, постановени от първоинстанционния и въззивния съд, както и на определение № 554 от 09.08.2012 г. по ч. гр. д. № 359/2012 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид съдебните актове, на които жалбоподателката се позовава, за да обоснове поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Жалбоподателката не е изпълнила първото условие на закона, а именно да формулира процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на правния спор, повдигнат в случая. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и в производствата по частните касационни жалби /аргумент от чл. 274, ал. 3 ГПК/, е разяснено, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, без да бъде посочен от касатора определящият изхода на делото въпрос, нито това може да стане като касационният съд изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Наред с това в тълкувателния акт са дадени разяснения какво се разбира под определящ изхода на делото правен въпрос, които не са съобразени при изготвяне на изложението. Същевременно е прието, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 на посочения тълкувателен акт.
Не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, от които в случая са въведени тези по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
В ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т. 3, е посочено, че не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. В случая постановените от съда в двете инстанции съдебни актове дори не са противоречиви, тъй като прекратителното първоинстанционно определение е потвърдено с определението на въззивния съд, което е предмет на частната касационна жалба.
Определение № 554 от 09.08.2012 г. по ч. гр. д. № 359/2012 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., не е представено с изложението и това също е основание частната касационна жалба да не бъде допусната до разглеждане по същество. Отделно от изложеното, видно от твърденията на ищцата в частната касационна жалба и от мотивите към първоинстанционното определение, с този съдебен акт не е допуснато касационно обжалване на определение на въззивния съд и той не може да послужи при обосноваване допускането на касационното обжалване /това е и актът, с който ищцата е изразила несъгласие в исковата молба/.
Жалбоподателката не е обосновала с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото, поради което не се констатира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1492 от 02.11.2012 г. по ч. гр. д. № 916/2012 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: