ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 66
гр. София, 11.02.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 февруари , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3181/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на А. по вписванията-гр. София срещу решение № 814 от 26.04.2013 г. по в.гр.д. №4668/2012 на Софийски апелативен съд, ГО, с което е отменено първоинстанционното решение № 1234 от 05.07.2012 г. постановено по т.д. №1031/2011г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 238 502,08 лева- договорна лихва за забава на плащанията на отделните наемни вноски по договор за наем сключен между страните на 28.11. 2007 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В самата касационна жалба са изложени и основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който се позовава на липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между страните по делото е сключен договор за наем на 28.11.2007 г., по силата, на който е отдаден под наем от ищеца –наемодател на ответника А. по вписванията като наемател недвижим имот в [населено място] с обща наемна площ от 1 410 кв.м., подробно описан в договора. Наемната цена е определена на 12 евро на квадратен метър, платима за текущия месец в петдневен срок от представяне на данъчна фактура от наемодателя на наемателя. От показанията на свидетелите относно факта на забавата и данните на счетоводната експертиза е прието за доказано забавянето в плащанията на част от дължимите наемни вноски за периода м. Октомври 2009 г. до м. Януари 2011 г..В т. 9.1 в договора страните са уговорили , че при забава в плащанията на наемната цена наемателят дължи лихва за забава в размер на 2 на сто върху неизплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30%от наемната цена за един месец. Решаващият състав е приел, че съгласно договорната свобода/ чл.20а ЗЗД/ е допустимо свободното уговаряне на размер на лихвата за забава , независимо от лихвата-обезщетение в размер на законната такава –предмет на уредбата в чл.86 ал.1 ЗЗД. Съдът е изложил мотиви, че в случая не става въпрос за договорена мораторна неустойка и че двата института съществуват паралелно и няма пречка страните да договарят едната или другата форма като основание за отговорност за забава в плащанията.Счел е също така, че докато при договорена прекомерна по размер неустойка за забава , при определени предпоставки самата уговорка може да се явява нищожна, поради накърняване на добрите нрави/ чл.26 ал.2 ЗЗД/, то това не се отнася и за договорната лихва за забава. Въз основа на изложеното искът е уважен като основателен и доказан.
За да обоснове основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя А. по вписванията се сочи противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителна практика на ВКС: ТР 1/15.06.2010 г. на ОСТК по въпроса за това, кога една неустоечна клауза за мораторна неустойка се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави, с оглед нейния прекомерен размер.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, т.е. е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос се вижда, че въпросът за това, кога една неустоечна клауза за мораторна неустойка се явява нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед нейния прекомерен размер няма връзка с конкретното произнасяне на съда с обжалваното въззивно решение. Това е така, доколкото въззивният състав приема, че е допустимо свободното уговаряне на размер на лихвата за забава , независимо от лихвата-обезщетение в размер на законната такава –предмет на уредбата в чл.86 ал.1 ЗЗД. Съдът изрично е разграничил, че в случая не става въпрос за договорена мораторна неустойка. Следователно от значение за спора е възприемането на решаващия състав на самата уговорка в договора като договорна лихва за забава и най-вече съществуващата, според него, в правото възможност такава лихва да бъде договаряна като нещо различно от неустойката за забавено плащане. Липсват, обаче, посочени от касатора правни въпроси, касаещи тези решаващи изводи на съда, а в тази фаза на процеса пред ВКС, последният няма възможност служебно да поставя такива, нито пък директно да се произнася по законосъобразността на решаващите изводи на съда, дори и при явна тяхна незаконосъобразност.
С оглед изложеното поставянето на въпрос за прекомерния размер на договорената неустойка и от тук за нищожността на клаузата, с която се уговаря същата като накърняваща добрите нрави не кореспондира с конкретното произнасяне на съда в обжалваното решение и се явява без значение за спора. Съгласно цитираното по-горе ТР се приема, че липсата на формулирани от страната правни въпроси от значение за спора по конкретното дело само по себе си е основание за недопускането на касационно обжалване и не следва спрямо подобни въпроси да се извършва изобщо преценка по допълнителните критерии чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Налице са основания за присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата, с оглед заявената в отговора на касационната жалба претенция в тази насока, тъй като от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна помощ се доказва разходването на сумата от 3 975,02 лева-възнаграждение за адвокат в производството пред ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 814 от 26.04.2013 г. по в.гр.д. №4668/2012 на Софийски апелативен съд, ГО.
ОСЪЖДА А. по вписванията – [населено място] да заплати на [фирма]- [населено място] сумата от 3 975,02 лева разноски в производството по ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.