4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 346/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 12.02. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 346/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1499/09.12.2011 год., постановено по в.т.дело № 1047/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд Провадия № 41/03.02.2011 год. по гр.дело № 520/2010 год. въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът И. Д. К. му дължи сумата 12 316,05 лева по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 167/2010 год. на РС-Провадия въз основа на запис на заповед от 18.01.2010 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.535, т.7 ТЗ, а именно: „кое е задълженото лице по процесния запис на заповед”. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като цитираната разпоредба не е достатъчно ясна когато като издател трябва да се ангажира юридическо лице, тъй като юридическите лица нямат собствен подпис.
Ответникът по касационната жалба И. Д. К. от [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката с извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, за да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представеният процесен запис на заповед е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу физическото лице-ответник по делото, тъй като И. Д. К. е подписал менителничния документ в качеството си на управител на търговското дружество [фирма], чийто законен представител е. Този извод е основан на конкретното съдържание на ценната книга, като е прието, че в случая задължено към поемателя за сумата 12 316,05 лева по процесния запис на заповед е самото търговско дружество, а не физическото лице, което го е представлявало и в това качество е положило подписа си на издател.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяването на обжалваното решение, което е негово задължение съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Не е изложил доводи, нито е представил данни за наличието на противоречива съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.535 ТЗ относно задължителните реквизити на записа на заповед, която е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. Поставеният въпрос „кое е задълженото лице по процесния запис на заповед” е фактически, а не правен въпрос и отговорът му е изцяло в зависимост от конкретните данни по делото и е относим към правилността на постановения съдебен акт. Няма изложени и доводи, обосноваващи наличието на твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното приложение на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществен правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст. Що се отнася до зададеният от касатора въпрос „кой подписва юридическите лица” отговорът се съдържа в разпоредбите на търговския закон – това са техните представители по пълномощие или по закон.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1499/09.12.2011 год., постановено по в.т.дело № 1047/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
Секретар: