5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2591 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 7228/19.04.2018 г. от Б. С., чрез адв.П. В. срещу определение № 1088/29.03.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 1493/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 24.01.2018 г. по гр.дело № 3043/2017 г. на Софийски градски съд, с което е върната искова молба, подадена от Б. С., с която срещу летище Ф. Ш., В., Полша са предявени искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв. и е прекратено производството по делото, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба.
Поддържаните основания за неправилност на определението са съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя от съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и уточняващата молба може да се направи извод, че част от указанията в разпореждане от 19.04.2017 г. на първоинстанционния съд са реално неизпълними. Сочи, че шест години е без документ за самоличност с всички правни последици от това обстоятелство и на този фон искането по т.7 от указанията в разпореждането на СГС от 19.04.2017 г. да представи платежен документ за платена държавна такса по сметка на СГС в размер на 1200 лв., до посочи името си и актуалните си данни от документ за самоличност са указания обективно неизпълними, тъй като жалбоподателят няма документ за самоличност. Сочи, че няма никакъв доход за последните 6 години, както и няма никакъв документ за самоличност за същия период и до настоящия момент. Поддържа, че са неизпълними и указанията, че ищецът следва да се съобрази, че е чужденец по смисъла на указаното в чл.2,ал.2 ЗЧРБ и следва да притежава виза за пребиваване, да притежава регистриран адрес за пребиваване на територията на РБългария, да притежава редовен паспорт или заместващ го документ, да притежава статут на лице без гражданство с разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в РБългария и издаден документ за самоличност. Поддържа се също, че жалбоподателят-ищец Б. С. от м.март 2012 г. до настоящия момент съществува в правния мир като едно същество, което поради пропуски в законодателството и правоприлагането няма самоличност, че е поставен в една абсурдна ситуация. Искането е да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК на определението на Софийски апелативен съд, поради очевидна неправилност, да се отмени същото и вместо него делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението е мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.
С определение № 283/03.08.2018 г. постановено по ч.гр.дело № 2591/2018 г. на ВКС, IV г.о. производството по делото е спряно до постановяване на решение по конституционно дело 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария. Решение по посоченото конституционно дело е постановено на 06.11.2018 г. и е обнародвано в Д.в.бр.95/16.11.2018 г. Поради това производството по делото следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прието, че Софийски градски съд е сезиран с предявен от Б. С. срещу Летище Ф. Ш., В., Полша иск по чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие твърдени виновни и противоправни действия на служители на летището.
Прието е също, че с разпореждане от 19.04.2017 г. съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение, с указание до ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани от съда нередовности, свързани с неуточняване на името и адреса му, като представи пълномощно за упълномощаването на адв.В. за предявяване на иска, да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1200 лв., да конкретизира по какъв начин действията и бездействията на служители на ответника се намират в пряка причинна връзка с претърпените от него вреди, както и да положи подписа си в исковата молба. Съобщение за разпореждането е връчено на посочения в исковата молба съдебен адрес, чрез адв. П. В..
Съдът е приел, че с молба от 12.05.2017 г., подадена от адв.В. са направени някои уточнения на исковата молба, като е поискано на основание чл.63 ГПК продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, свързани с уточняване на обстоятелствената част на исковата молба досежно конкретизиране на твърдените противоправни десйтвия и бездействия на служители на ответното летище. С разпореждане от 09.06.2017 г. молбата по чл.63 ГПК е оставена без уважение. Приел е, че разпореждането е обжалвано от адв. В., като подадената частна жалба е оставена без разглеждане, поради необжалваемостта на този съдебен акт. Процедурата по обжалване е приключила с касационно определение № 632/28.12.2017 г. по ч.гр.дело № 4961/2017 г. на ВКС, IV г.о.
Посочено е, че с определението на Софийски градски съд е прието, че исковата молба не е поправена, съобразно изискванията на закона и на основание чл.129,ал.3,вр.ал.2 ГПК е постановено връщането й, съответно е прекратено производството по делото. Преценени са за правилни изводите на първоинстанционния съд .
Въззивният съд е приел, че в случая ищецът не е отстранил въпреки дадената му от съда възможност констатираните нередовности на исковата молба, свързани с неуточняване на фактическите обстоятелства на които се основава претенцията, както и установяване надлежното упълномощаване на подалия исковата молба адвокат, и непредставяне на документ за внесена държавна такса за разглеждането й. Формиран е извод, че съобразно изискванията на процесуалния закон правилно исковата молба е върната на страната и производството е прекратено.
При тези съображения първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба, подадена от жалбоподателя и е прекратено производството по делото, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба е потвърдено.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Б. С. за очевидна неправилност на обжалваното определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
В изложението освен твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а именно въпроси, които са разрешени от въззивния съд и са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното определение.
Поради изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по ч.гр.дело № 2591/2018 г. на ВКС, IV г.о.
Не допуска касационно обжалване на определение № 1088/29.03.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 1493/2018 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 7228/19.04.2018 г., подадена от Б. С., чрез адв.П. В., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: