1
2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 13.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч. гр.дело № 4599 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от С. Х. К. и З. С. К., чрез адв. Е. Ф., срещу определение № 763 от 12. 09. 2019 г. по в. гр. д. № 176/2019 г. на ОС – Добрич, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение № 161 от 1. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 176/2019 г. на ОС – Добрич в частта за разноските чрез присъждане на всеки на молителите допълнително по 660 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се иска отмяната му в обжалваната част и допълнително присъждане на сумите по 660 лв. на всеки от молителите.
Ответниците по частната жалба У. С. М., В. Е. М., С. С. С., К. С. С., И. С. С., С. М. А. и Ф. С. М. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.
За да остави без уважение подадената от С. Х. К. и З. С. К. молба по чл. 248 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че преценката за основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, извършена в мотивите към въззивното решение, е законосъобразна. Платеното от всеки от молителите адвокатско възнаграждение от по 960 лв. е прекомерно, поради което в тяхна полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. (на всеки по 300 лв.).
Изводите не съответстват на указанията по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, дадени с ТР № 6/2013 г., т. 3, според които при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер, както и на нормата на чл. 7, ал.4, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед цената на иска (в случая средната пазарна цена на делбения имот), общият размер на защитения имуществен интерес на ответниците по иска за делба Север К. и съпругата му З. К. възлиза на 47260 лв., а минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция възлиза на 1947, 80 лв. Двамата молители са договорили и платили адвокатско възнаграждение в размер на 1840 лв. (всеки по 920 лв.), поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. Като незаконосъобразно, въззивното определение следва да бъде отменено и в полза на частните жалбоподатели бъде присъдена допълнително сумата 1240 лв. (по 620 лв. на всеки от тях), наред с присъдените им общо 600 лв. (по 300 лв. на всеки от тях) разноски за въззивната инстанция.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 763 от 12. 09. 2019 г. по в. гр. д. № 176/2019 г. на ОС – Добрич И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 161 от 1. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 176/2019 г. на ОС – Добрич в частта за разноските, като осъжда У. С. М., В. Е. М., С. С. С., К. С. С., И. С. С., С. М. А. и Ф. С. М., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на С. Х. К. и З. С. К. допълнително сумата 1240 лв. (по 620 лв. на всеки от тях) разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: