4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня А. гр.д. № 2460/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Д. Г., чрез адв. Д. С., АК – Русе, против решение № 54 от 19. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 176/2017 г. на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 483 от 6. 12. 2016 г. по гр. д. № 2105/2015 г. на РС – Горна Оряховица в частта, с която е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, земеделски имот – нива от 42, 582 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м. „С.“, представляваща имот № …. по картата на землището, и с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е оставено без уважение искането на М. Д. Г. и Д. Д. П. за възлагане в общ дял, на осн. чл. 349 ГПК, на описания имот. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с Конституцията на Република България, изразяващо се в изнасяне на имота на публична продан, въпреки изразеното от касатора желание да придобие същия, като го заплати на останалите съделители и въпреки липсата на идентично искане, направено от останалите съделители. Иска се отмяна на решението и възлагане на допуснатия до делба имот. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основание по чл. 280, ал.1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба И. В. К., Ч. П. К., А. В. Д., Х. Е. К., С. Е. К., Н. А. П., И. П. П. и А. П. П., чрез адв. К. А., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Съделителите Н. М. Р., С. Д. Г. и Д. Д. П. не изразяват становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, процесният земеделски имот, съставът на окръжния съд е приел, че с влязло в сила решение № 135 от 12. 04. 2016 г. по гр. д. № 2105/2015 г. на Горнооряховския районен съд, 2 с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на имота между съделителите И. В. К. – 6/48 ид.ч., С. Е. К. – 6/48 ид.ч., Н. М. Р. (К.) – 3/48 ид.ч. (и тримата придобили права от дъщерята на общия наследодател К. Е. К., а С. К. – и по наследство от А. Е. К.), Ч. П. К. – 6/48 ид.ч., Н. А. П. – 2/48 ид.ч., И. П. П. – 2/48 ид.ч., А. П. П. – 2/48 ид.ч. (всички от коляното на Ц. Е. Ц.), А. В. Д. – 6/48 ид.ч., Х. Е. К. – 3/48 ид.ч. (и двамата от коляното на А. Е. К.), М. Д. Г. – 4/48 ид.ч., Д. Д. П. – 4/48 ид.ч., С. Д. Г. – 4/48 ид.ч. (и тримата от коляното на С. Е. М. Г.).
Приел е недопустимост на първоинстанционното решение и е обезсилил същото в частта му оставяща без уважение направената от Д. П. и М. Г. възлагателна претенция по чл. 349 ГПК, тъй като такава не е била предявявана. Искането за възлагане на общ реален дял, съответстващ по размер на размера на притежаваните от наследниците от коляното на С. Г. идеални части от собствеността (общо 1/4) и намиращ се в източната или западната част от имота, не се основава на обстоятелства по чл. 349 ГПК и по съществото си представлява искане за разпределяне в общ дял на реална част от имота съобразно наследствените им права, а не възлагателна претенция, основана на цитираната по-горе норма.
Приел е, че за поделяемостта на имота са приложими ограниченията по чл. 72 ЗН и чл. 10, ал. 1 ППЗСПЗЗ за минимални размери на площите, формиращи реални дялове. Приел е, че в конкретния случай се касае за новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН. Наследодателят и преките му наследници, призовани към наследяване към датата на откриване на наследството, не са били живи към възстановяване на собствеността, поради което делбата следва да се извърши по колена, а след това да продължи между наследниците в отделните колена, доколкото е налице спор между тях, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, обективирана в цитирани във въззивния акт решения по чл. 290 ГПК. Приел е, че в случая допуснатият до делба земеделски имот формално е поделяем на четири дяла, колкото са колената на наследниците на Е. С. Д., но съделителите от три от колената са заявили изрично, че не желаят предприемането на процедура по одобряване на проект за обособяване на реални части от имота от ОСЗ – Горна Оряховица, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, а съделителите от коляното на С. Е. М. Г. искат възлагане на целия делбен имот и също не са изявили желание и готовност, нито са предприели действия по изработване и одобряване на такъв проект. Приел е, че без изработен или одобрен от общинската служба по земеделие проект за обособяване на реални части от имота, юридически не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, поради което за съда не съществува друга алтернатива, освен да третира имота като неподеляем и извърши делбата чрез изнасянето му на публична продан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 и на ал. 2, пр. 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на решението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се твърди очевидна неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с Конституцията на Република България, предвид изнасяне на съсобствения имот на публична продан при наличие на направено от съсобственик искане да получи в дял имота срещу изплащане равностойността на дяловете на останалите съделители и липса на претенции от останалите съделители за получаване в реален дял на имота или част от него. Така твърдяното основание не е налице. Делбата е извършена при съобразяване с разпоредбите, включени в Глава двадесет и девета „Съдебна делба“ от Гражданския процесуален кодекс, както и с разпоредбите на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ, съотв. чл. 10, ал. 2 ППЗСПЗЗ, които не са обявени за противоконституционни, нито е оспорена конституционосъобразността им пред Конституционния съд на Република България. Получаването на общ реален дял от съделителите от коляното на С. Е., съответстващ по размер на притежаваната от последната 1/4 ид.ч. от съсобствеността, е възможно след изработване или одобряване от общинската служба по земеделие на проект за разделяне на имота. Така въведеното с чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ, съотв. чл. 10, ал. 2 ППЗСПЗЗ изискване е императивно и не може да бъде пренебрегнато, дори и при формална поделяемост на имота на дялове с размери не по-ниски от минималните по чл. 72 ЗН, съотв. чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Когато в делбено производство съделителите заявят нежелание да предприемат необходимите действия по финансиране, изработване и одобряване от общинската служба по земеделие на проект за разделяне на имота, съдът следва да извърши делбата, като приеме имота за неподеляем и изнесе същия на публична продан.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото основателна е претенцията на съделителя С. Е. К. – ответник по касационната жалба за присъждане на сумата 200 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи извършени разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 19. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 176/2017 г. на ОС – Велико Търново.
ОСЪЖДА М. Д. Г. да заплати на С. Е. К. сумата 200 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: