О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 14.02. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1937 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Национална електрическа компания”ЕАД (НЕК) срещу Решение № 90 от 09.01.2018 год. по т.д.№ 5334/2017 год. на Софийския апелативен съд.
С него е отменено Решение № 1325 от 05.07.2017 год. по т.д.№ 8048/2015 год. на Софийски градски съд с което е отхвърлен предявеният от „Топлофикация Русе”ЕАД срещу „Национална електрическа компания”ЕАД (НЕК) отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 554349.14 лв., произтичаща от включени в 5 бр. фактури за периода м.VІІІ – м.ХІІ.2014 год. суми за балансираща енергия. Като е счел иска за основателен, съставът на САС е приел за установено спрямо НЕК, че „Топлофикация Русе”ЕАД не дължи посочената сума, представляваща част от общата сума 763987.36 лв., начислена по процесните 5 бр. фактури.
„Топлофикация Русе”ЕАД има качеството на производител на топлинна и електрическа енергия по смисъла на § 1 т.46 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), а НЕК – качеството на обществен доставчик по смисъла на чл.92 т.1 ЗЕ и координатор на специална балансираща група по силата на издадена му от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) лицензия, обхващаща спорния период.
Няма спор, че страните по делото са обвързани от облигационна връзка по силата на Договор № 14БГ-2114015 от 25.02.2014 год. Няма спор и относно съдържащото се в договора задължение на производителя да подава по електронен път до НЕК графици на производство на топлинна енергия, както и че считано от 01.06.2014 год. е бил уведомен, че следва да подава и графици в web-базирана платформа, обработваща графиците на всички пазарни участници. Няма спор и относно изпълнението на това задължение от страна на „Топлофикация Русе”ЕАД. Предявяването на отрицателният установителен иск за недължимост на посочените суми произтича от ищцовото твърдение, че НЕК в посоченото му по-горе качество качеството на обществен доставчик и координатор на специална балансираща група неправомерно е извършил корекция на графиците за производство на енергия в web – базираната платформа на „ЕСО”ЕАД – MMS. Тази промяна в графиците е била извършена след изтичането на срока в който НЕК е имал право да стори това. Извършена е еднолично без „Топлофикация Русе”ЕАД да бъде уведомена и от това са възникнали разлики между количествата реално произведена нетна електрическа енергия и прогнозните почасови коригирани от НЕК графици т.нар. „небаланси”. От това за производителя са произтекли вреди, изразяващи се в увеличение на разходите за балансираща енергия, материализирани в 5-те бр. процесни фактури за исковия период.
По делото е беспорно, че НЕК че е изкупил цялото количество произведена от ищеца електрическа енергия за процесния период и е начислил стойността на балансираща при недостиг енергия. Безспорно е, че тя е включена в процесните фактури.
Последователно подържаната теза на ответника-касатор НЕС е, че действително е извършил корекции в показателите на подадените от ищеца прогнозни графици за исковия период, но е сторил това правомерно. Определянето на почасовите количества за всеки отделен ден за всяка една от централите е в правомощията на обществения доставчик съгласно чл.78 ал.6, 7 и 8 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), като ВЕК не е обвързан от регистрираните от производителите графици в системата MMS на „ЕСО”АД. Твърдението му в отговора на исковата молба е, че информацията за извършената корекция е достъпна за производителите след 14.00 ч. на деня преди доставката.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че корекциите са извършени правомерно. Сезиран с въззивната жалба на „Топлофикация Русе”ЕАД съставът но САС се мотивирал с това , че координаторът на специална балансираща група няма законово правомощие да изменя подадения от участник в тази група график, освен ако производителят не се е съобразил с определените му от обществения доставчик количества. Аргументирал се е с чл.93а ал.3 ЗЕ и чл.78 ал.8 ПТЕЕ, като е счел за неприложима към конкретния спор изменената през 2015 год. редакция на чл.93а ал.4 ЗЕ. Поради това е отменил първоинстанционното решение и е уважил изцяло предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване, касаторът НЕК в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Имал ли е основание НЕК ЕАД като обществен доставчик и координатор на специална балансираща група, да начислява небаланси на производителите, участници в специалната балансираща група, при положение, че коригира прогнозните графици за производство на електрическа енергия, подадени от участниците в Web-базираната платформа на „ЕCO”ЕАД – MMS за процесния период?”.
Позовал се е и на чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт, поради липса на мотиви. Препращането е към доводите, съдържащи се в касационната жалба.
В срока и по реда на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация „Топлофикация Русе”ЕАД не е изразил становище.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, произтича от следното:
Както се сочи и в изложението, отрицателни установителни искове за недължимост на сумите, начислени от НЕК на основание т.нар. „небаланси” са предявили „Топлофикация Бургас”ЕАД, „Топлофикация Сливен”ЕАД, „Топлофикация Перник”ЕАД, „Топлофикация Русе”ЕАД, „Топлофикация Плевен”ЕАД, „Брикел”ЕАД. Произтичащи от същите „небаланси” осъдителни искове срещу НЕК са предявили „ЕВН България Топлофикация”ЕАД и „ЕВН Каварна”ЕООД. Образувани са дела със сходен предмет, основаващи се на един и същи спор от правна страна – правомерността на едностранно извършените от НЕК корекции в графиците. След постановяването на първоинстанционните решения от СГС, по жалби на страните по всяко едно от делата, сезирани са били състави на САС, а срещу въззивните решения са депозирани касационни жалби. Спорът между „Топлофикация-Плевен”ЕАД и НЕК е бил предмет на т.д.№ 15/13/2017 год. на ІІ т.о. на ВКС. Касационен контрол е бил допуснат и с Решение № 250 от 07.11.2018 год. по т.д.№ 1513/2017 год. съставът на ІІ т.о. е приел, че за НЕК липсва правомощие да налага едностранно корекции с оглед императивните норми на чл.93а ал.1 и чл.162 ЗЕ и за противоречие на чл.78 ал.6 от ПТЕЕ с тези императивни разпоредби на по-висок по ранг нормативен акт. Това е обусловило и крайният му извод за недължимост на сумите, фактурирани на това основание.
Наличието на съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК изключва приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като следва да се отбележи, че по идентичен правен въпрос са се произнесли и други състави на ТК на ВКС, като в зависимост от дадения от въззивния съд отговор е бил допуснат или не е бил допуснат касационен контрол. Настоящият съдебен състав не счита становището на състава на ІІ т.о. за неправилно, поради което и липсва основание за допускане на касационен контрол за приемане на различен отговор на този правен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност та решението на САС. В мотивите на решението си, съставът на САС е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд досежно фактическите обстоятелства по спора. Това не съставлява липса на мотиви, като следва да се отбележи и това, че фактическите обстоятелства по делото са безспорни. Спорът е на плоскостта на различното тълкуване от страните на разпоредбите на ЗЕ и ПТТЕ, както и съпоставката им с клаузи на сключения между тях договор. Правните доводи на въззиваемия са обсъдени. Ще следва да се отбележи и това, че основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния закон. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, за да е налице основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Фактическата обстановка не се оспорва от страните по делото. Липсва необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 90 от 09.01.2018 год. по т.д.№ 5334/2017 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.