2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 66
гр. София ,15.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 771/ 2011г., по описа на първо гражданско отделение за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 248 ГПК
[община] е поискала да се допълни определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 382 от 24.11.2011г. по гр.д. 771/2011г. в частта за разноските
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че ако евентуално молбата бъде уважена следва да се присъдят най-много 100 лв., тъй като не е имало защита по делото, а само отговор на касационната жалба.
Молбата е подадена на 07.12.2011г. в едномесечния срок по чл.248 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 382 от 24.11.2011г. по гр.д. 771/2011г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] [населено място] вх.№ 4915 от 20.05.2011г. против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 176 от 07.04.2011г. по гр.д. 667/2010г. като процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК и е прекратил производството по делото.
С отговора на касационната жалба , подадена от юрисконсулт Д. К. като процесуален представител на [община], е изразено становище, че касационното обжалване не следва да се допуска, защото не са изпълнени изискванията на чл.284 ал.3 т.1 във връзка с чл.280 ГПК . Изложени са съображения и по същество във връзка с неоснователността на жалбата.
В определението, с което касационната жалба е приета за недопустима, Върховният касационен съд е пропуснал да се произнесе за разноските, поради което са налице предпоставките на чл.248 ал.1 ГПК за присъждането им допълнително.
Съгласно чл. 78 ал. 2 и 8 ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени направените разноски, а в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение , ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Следователно в случая ответникът, който е защитаван от юрисконсулт , своевременно с отговора на жалбата е поискал разноските, и след като производството по делото е прекратено пред ВКС, има право да му бъдат присъдени в размер на дължимото адвокатско възнаграждение. То следва да бъде определено на базата на размерите за минималните възнаграждения на адвокатите, посочени в издадената от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 2004 Обн. Д.В. бр.64/2004г. В случая е предявен иск за собственост на два имота с обща данъчна оценка 8733 лв., която при липса на други данни следва да се приеме като критерий за определяне на имуществения интерес. Според чл.7 ал.2 т. 3 от Наредба № 1 от 2004г. минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв., в какъвто размер са поискани разноски и следва да бъдат присъдени. В този случай съдът няма право да преценява по реда на чл.78 ал.5 ГПК дали възнаграждението отговаря на правната и фактическа сложност на делото, защото това е минимума, под който възнаграждението не може да се намалява. Фактът, че делото не е разгледано по същество от въззивния съд няма значение за разноските, защото те се дължат на ответника и при прекратяване на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.248 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 382 от 24.11.2011г. по гр.д. 771/2011г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение в частта за разноските като
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [община] сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: